Николай Пенчев - Студена кръв

- И после нещо се случи?

Борис и Еспор отново се спогледаха.

- Не знам какво ти е известно за манастира - не отговори на въпроса Борис, а Климент вдигна рамена. - Той беше един от първите, които възстанових. Както ти казах, на мястото е имало стара обител, разрушена преди години. Бяха останали само развалини и една висока кула, остатък от старата църква. Някога наблизо е имало селище, но и то е било срутено. Останали са само части от стени, изгорели греди и паднали покриви. Намира се високо в планината, наоколо има само скали и малка горичка, за която се говори, че с била посветена на древно божество. Носят се легенди, че мястото е прокълнато, но аз пратих свещеници, които да го очистят. Извършиха литургия и литийно шествие и ме увериха, че дори да е имало, там вече няма никакво зло.

- Но са се излъгали, нали? - попита Климент.

- Не знам - князът изглеждаше уморен. - Може би това, срещу което е трябвало да се борят, се е оказало по-силно, отколкото предполагат. Истината е, че преди три месеца в един от докладите си Пацик спомена за убити животни. Приех го просто като клюка, знаеш какъв е той - преувеличава и най-малката случка само и само да е в центъра на вниманието, но след това се оказа, че греша. Пацик ми писа още няколко пъти, все по-притеснено. Някой или нещо избиваше животните в манастира. Отначало кокошки, котки и едно куче, а след това кози и агнета.

- Във всички по-големи стопанства има убити животни. Правят го язовци или лисици, дори понякога вълци...

- Това е различно - прекъсна го Борис. - Животните не са жертва на диви зверове. Били са убивани. При това жестоко. Коремите им са били разпаряни, вътрешностите разхвърляни около труповете, вратовете им зверски прекършвани. Но това, което най-много безпокои Пацик, бяха следите от ухапвания. По всяка от жертвите е имало следи от два остри зъба, все едно някой е пил кръвта им!

- Какво? - Климент не можеше да повярва какво му разказва князът. - Нима Пацик твърди, че някои пие кръвта на животните в манастира му?

- Не иска и да споменава за такова нещо - бързо отвърна Борис. - Според него става дума за глупава, зла шега. Но случаите зачестиха. Понесоха се слухове и клюки, че мястото е прокълнато, че е обсебено. Монасите са притеснени. Послушниците намаляха, някои от преписвачите си тръгнаха. Страх ги е, че в обителта се е заселил демон!

- Вампир! Кръвопиец! Караконджул! - обади се и Еспор.

Климент се разсмя.

- И заради глупавите дрънканици на Пацик трябваше да идвам чак до тук? - той поклати глава.

- Не знам дали са глупави дрънканици - Борис се загърна в наметалото си, все едно внезапно му е станало студено. - В началото и аз си мислех така, но смъртта на Докс промени всичко.

- Намерили са го в килията му - обясни Еспор. - Нищо не е било пипано, нямало следи от борба, вратата била заключена и залостена отвътре. Лицето на Докс застинало в маска на смразяващ ужас, сякаш е видял нещо кошмарно, миг преди да умре.

- А на врата му имало следи от зъби! - завърши князът.

Писарят понечи да се изсмее отново, но срещна погледите на събеседниците си - напрегнати и сериозни, които го наблюдаваха в очакване.

- Но това е безсмислено! - каза той. - Кой ще изпива кръвта на брата на княза? И защо?

- Не знам! - тропна с юмрук по масата Борис и чашите върху нея издрънчаха. - Но някой се опитва да попречи на това, което правя. Някой иска да прогони преписвачите и духовниците ми и да прекърши делото на живота ми. И аз няма да го допусна! Все ми е едно дали е човек, или самият Сатана!

- Това направо не е за вярване! - Климент не можеше да повярва, че стои в личните покои на княза в Плиска и обсъжда с двамата най-силни мъже в държавата такива безсмислици.

- Ами ако наистина има демон? - за първи път Еспор не изглеждаше толкова самоуверен. - Ако дяволът не е доволен от това, което прави князът, и иска по този начин да му попречи? Ако е пратил някои от подчинените си или самият той се е настанил в манастира?

- Тогава ви трябва свещеник, който да го прогони. Щом тамошните не могат! - студено отговори Климент.

Цялата история започваше да му омръзва. Нима Борис искаше от него да се изправи срещу силите на ада? Това беше глупаво!

- Помислих за това - веднага отговори князът. - След като научих за смъртта на Докс, писах на Пацик да извърши очистителни ритуали. Но те не помогнаха. Затова изпратих Севар да разбере какво точно се случва. Знаеш, бива го в разследванията. Е, не колкото теб, но може да се разчита на него. Пратих го в манастира преди месец мрачно каза Борис. - Преди две седмици Пацик ми писа, че Севар е мъртъв. Намерили го в снега под старата кула в локва кръв, с разбита глава и прекършен врат, а по врата му ясно личали следи от зъби. Кръстът, с който никога не се разделял, лежал счупен на две на метър от него.