Пол Дохърти - Мистериум

— А втората причина?

— А! — Кралят отново посочи към вратата. — В земите на манастира има една отшелническа килия, построена до оградата. Там сега живее Аделиша, както впрочем и през последните двадесет години.

— Аделиша? — попита Ранулф.

— Аделиша Ипгрейв, любимата сестра на Бонифас, някогашния служител на съда. Тя живеела със своя брат в Крипългейт, в енорията на „Сейнт Ботълф“, била и близка приятелка, както разбрах, на отец Тънстол. Когато брат й изчезнал, а съсипаният Тънстол се оттеглил, Аделиша продала цялото си имущество, а епископът и абатът й дали позволение да се оттегли тук, като ancilla Domini — слугиня на Бога.

— Колко близък е бил Кътбърт с Аделиша? — попита Ранулф. — Имам предвид — вдигна рамене той, — някои свещеници си имат любовници, държанки.

— Не знам. — Кралят изглеждаше объркан. — Аделиша публично осъди това, което се бе случило. Тя непрестанно отстояваше невинността на брат си и заяви, че ще прекара живота си в пост и молитва, та дано Бог накрая да въздаде истинско правосъдие. И така до вчера. — Едуард се отблъсна от масата, стана и се протегна, после отиде до прозореца, бутна назад капаците и се загледа в нощта. — Вчера беше време за жътва, тъй като явно миналото не е било погребано достатъчно дълбоко. В Нюгейт хората на Хюбърт Монаха решиха, че разбойниците, водени от Джайлс Уолдън, ще станат свидетели на Короната в замяна на пълно опрощение. Това доведе до бунта. По-късно през същия ден Игнасио Инглийт, секретарят на Ившам, пиел и блудствал в „Утехата на Батшеба“, близо до Куинсхийт — видяхте какво му се случи. В същата тази вечер, може би същият убиец, се е промъкнал по стъпалата към подземието под параклиса на покойниците, тук, в „Сион“. По някакъв начин е успял да мине покрай брат Кътбърт и неговото куче-пазач, Огадон, убедил е Ившам да вдигне резето на вратата си, влязъл е и е прерязал гърлото на някогашния съдия. На тръгване убиецът по някакъв необясним начин е успял да спусне вътрешното резе зад себе си. Истинска мистерия, поради което — кралят се обърна и посочи Корбет — те призовах тук: да я разгадаеш, да откриеш истината…

„Ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас.“ 48 48 Псалтир, пс. 123:1-3. — Б.пр.

Застанал при пейките в сенчестото отделение на хора в абатството „Сион“, Корбет с пълно гърло пригласяше на мелодичното църковно песнопение на добрите братя от „Свети Бенедикт“, които отслужваха утринната литургия. Застанал до него, Ранулф потисна усмивката си. Нямаше друго нещо, което Корбет да обича повече от пеенето. Ранулф, с разсеян поглед, безмълвно благодари на Бог, че господарят му бе спал поне по време на среднощната служба. Той вдигна очи нагоре. Все още бе много рано и светлината струеше през ярко изрисуваното стъкло на прозореца над хора. Манастирската църква беше студена въпреки мангалите на колелца, дотъркаляни под високата олтарна преграда с разпятието. Ранулф се взираше в изпитите, бледи лица, които надничаха изпод качулките. От върха на колоните се смееха и мръщеха изваяните гаргойли, бабуини, ангели, светии и демони. Между колони те се мяркаха ярките цветове на фреските, повечето от които представяха сцени от Евангелието или от живота на свети Бенедикт в Субиако и Монте Касино.

— Не ни спомняй греховете на нашите деди… 49 49 Псалтир, пс. 78:8. — Б.пр. — Мощното песнопение на двадесетината мъжки гласа ехтеше гръмовно като морски прибой в огромното кухо пространство, създадено от колоните и арките — прочувствен зов за Божия помощ.

Ранулф примигна и успя да намери точното място в псалтира, докато хорът запя вдъхновено Gloria Patri : „Слава на Отца и Сина…“

Корбет свали седалката и седна, когато четецът отиде до аналоя и с ясен глас зачете от Книгата на пророк Даниила. После една фраза привлече вниманието на сър Хю: „Не ни съди според нашите беззакония срещу теб“. 50 50 Псалтир, пс. 102:10. Тук е дадена свободна интерпретация на текста от псалма: „Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове“. — Б.пр. Това върна мислите му към плетеницата от измяна, предателства и беззакония, пред която бе изправен. След срещата от предишната вечер кралят го бе дръпнал настрани. Мушна го настойчиво с пръст в гърдите и настоя да разреши загадката, като не забравя три важни неща: първо, Стантън и Бландфорд са били приятели с Бонифас; второ, и двамата са били натоварени да разследват всяко закононарушение на Ившам; трето, сега, когато главният съдия е мъртъв, делото срещу Уолдън и Хюбърт Монаха е влязло в задънена улица и се проваля, защото главният свидетел на Короната не може да бъде призован.