Пол Дохърти - Мистериум

Ившам заключил, че ако Адам е бил съучастник на Мистериум, със сигурност не би платил, преди да се върне в Лондон и да види трупа на съпругата си, затова решил да рискува. Когато Чантойс се върнал от Саутхемптън, Ившам го поставил под много зорко наблюдение. Той и неговият верен слуга Игнасио Инглийт се обърнали с молба към приставите да бъдат изцяло на тяхно разположение и пуснали стражи по петите на Чантойс. Следели всяко движение, всяка стъпка на уж опечаления вдовец, докато той обикалял из Лондон. На четвъртия ден след завръщането си Чантойс нарушил установената програма за деня, която обикновено спазвал. Загърнат в плащ, с нахлупена качулка, той прекосил Лондонския мост и се отправил към Съдърк, но преди това се отбил при един златар в Чийпсайд. Ившам бил убеден, че ловът върви към успешен край. Повечето пристави прекосили тайно реката с баржи; Ившам, Инглийт и останалите последвали Чантойс до една просторна кръчма. „Либер Албус“ 45 45 Liber Albus (лат.) или „Бялата Книга“ — така се наричала първата книга по обичайно право в Лондон, създадена от епископ Джон Карпентър. — Б.пр. близо до приората 46 46 Клон на манастир. — Б.пр. на света Мария Овъри. Ившам наредил да обкръжат кръчмата и влязъл в нея. Чантойс седял на малка масичка. В залата имало и още някой: Бонифас Ипгрейв. Помниш го, нали, Корбет?

— Служител в Канцеларията на Тайния печат. Правник, ерген, с гасконски корен. Слуховете твърдяха, че той бил Мистериум, но така и не беше изправен на съд. Изчезна, нали?

— Точно така — потвърди Едуард. — Във всеки случай, в онзи съдбоносен ден, Ившам решил да действа. Приставите влезли в кръчмата и арестували и двамата мъже. Е, на практика не била извършена никаква сделка, но Чантойс не можел да даде обяснение нито за двестате паунда в чисто злато, които носел в себе си, нито за намереното у него парче пергамент, с дата, час и място, и с указание да остави „мистерията“ на прозоречния перваз до масата в онази ниша, която си избере. От своя страна Ипгрейв, съдебният служител, също не можел да обясни защо се е появил в тази кръчма, въоръжен с меч и кама. Той настоявал, че е невинен и заявил, че единствената причина да дойде в „Либер Албус“ била, че Чантойс му изпратил съобщение, в което настоявал да го види тук един час след Ангелската молитва, по много неотложен въпрос, засягащ краля, който щял да донесе голяма полза и на самия Ипгрейв. Чантойс отрекъл да е изпращал подобно съобщение. Той заявил, че бележката не е написана от неговата ръка, но пък, в интерес на истината, в Лондон можеш да наемеш хиляди писари.

— И защо Чантойс е бил там?

— Той заявил, че е дошъл да се срещне с фламандски търговец във връзка с някакви преговори за вълна. И той, и Ипгрейв били арестувани и изпратени към Нюгейт. Но щом стигнали до града, Ипгрейв, който все още настоявал, че е невинен, се изплъзнал от пазачите си и избягал. Вдигнала се врява и настанала голяма суматоха; започнали да го преследват, но той профучал през уличките и потърсил убежище в „Сейнт Ботълф“, в Крипългейт.

— Същата църква…? — попита Ранулф.

— Същата църква, която щурмувахте по-рано днес. — Кралят вдигна рамене. — Днес, вчера — въздъхна той, — всички дни сякаш се сливат в един и така отлитат годините.

— Твоята памет — поласка го Стантън — както винаги, е изключително остра!

— За Бога, много бих искал да е така! — отвърна рязко Едуард. — Все пак, наистина, когато посетих канцеларията и прочетох записките в архивите на Тайния печат, всичко се върна обратно, сякаш се бе случило вчера.

Той се надигна, облягайки лакти на масата.

— Каза, че ще започнеш със заключението — попита го Корбет. — Как Ившам е разкрил метода на Мистериум?

— Ившам беше хитър — отговори Едуард. — По-късно на Чантойс бе предложено помилване и в замяна, след като плати една тежка глоба, той си призна всичко. Не познавал Мистериум, но наистина бил наел убиец да премахне жена му. От него — Едуард потропа с пръсти по масата — Ившам научил за изпипания подход на Мистериум: посланието, голямото дървено табло в „Сейнт Пол“ и начина на разплащане.

— Нищо друго?

— Нищо — Чантойс беше пуснат срещу много голяма парична гаранция, но това стана доста по-късно. А след като се укри, шкафовете и сандъците на Ипгрейв в квартирата му в Крипългейт, както и в канцеларията му в съда, бяха претърсени из основи от доверен служител. Намериха повече злато, отколкото би трябвало да притежава, както и части от ръкописи, парчета от пергаменти, записки с имената на бивши жертви, груба карта, показваща местата, на които са били открити труповете, бележки с препратки към голямата дъска в „Сейнт Пол“. — Кралят поспря, за да отпие от виното — намерилият убежище в „Сейнт Ботълф“ Ипгрейв беше изобличен с всички тези сведения. Но той не можеше, или не искаше, да обясни произхода на златото и парчетата пергамент. Продължаваше да твърди, че е невинен. Ившам здравата се беше ожесточил. Той искаше Ипгрейв да бъде изправен на съд. Амбициозен и самонадеян, Ившам твърдо беше решил, че един такъв процес би направил обществено достояние неговите способности.