Пол Дохърти - Мистериум

— И там винаги може да се влезе с маска и качулка — каза Стантън. — Хората се тълпят и се блъскат; кой ще подозре, че се подготвя убийство?

— Толкова примамливо! — В пискливия гласец на Бландфорд се долавяше нотка на нескрит копнеж. — А заплащането?

— Мистериум винаги искаше едно и също: двеста паунда в чисто злато — отговори кралят. — Отново кратко съобщение, пъхнато в ръката на възложителя, веднага щом делото е извършено. С вписаната сума и времето и мястото на плащане, обикновено някоя кръчма или оживена църква. Друга бележка определяше в какво точно да бъдат поставени парите. В празна чаша, под поднос или в някоя ниша в стената. Кой би възразил? Мистериум беше наемен убиец, но убиец ставаше и човекът, който посочваше името на жертвата!

— Но поръчителят би могъл да откаже да плати — заговори Ранулф, после изопна лице и добави: — Макар че, разбира се, би могъл да бъде и изнудван. Вече е дал името на своята жертва. Мистериум би могъл да го разобличи, като сам запази анонимността си. Вече е щяло да има известни подозрения за евентуално участие на поръчителя в убийството на неговия враг. Подобно изобличаване, подкрепено с доказателства, макар и оскъдни, би било много опасно.

— А и кой би отказал да плати? — каза Корбет. — Дори двеста паунда в злато биха се сторили на мнозина от богатите и силните на деня много добра цена. Буквата „М“, издълбана на челото на жертвата е щяла да разгласи деянието и да укрепи репутацията на наемния убиец. Мога да проследя логиката на Ившам. Мистериум би трябвало да е някой, който да е в състояние да проникне в дълбините на ненавистта на един човек към друг. Той е избират жертвите си много внимателно. Да, Лондон кипи от омраза и съперничества. Ние, магистратите, сме наясно с тези неща. Големците, както знаем, наемат бандити и главорези, за да нападат техните съперници с мечове и ками в Чийпсайд. Методът на Мистериум е по-добър, по-безшумен. Разбира се, лицето, което го е наело, е трябвало да направи така, че да се намира достатъчно далече от лобното място на своята жертва. Много, много хитро замислено. Хората могат да подозират, но няма да има никакви доказателства. Така че, как в крайна сметка Ившам е заловил убиеца?

— Мисли, Корбет — подкачи го Едуард. — Ти как би го направил?

— Основната теза — бавно отговори Корбет, — е че Мистериум е бил наясно с разногласията между големците. Да, спокойно би могъл да е и магистрат. — Той започна да изброява на пръсти хипотезите:

— Primo : Ившам би могъл да се престори, че питае дълбока ненавист спрямо някой свой съперник, но това би го провалило, защото Мистериум би могъл да убие някого, а такова престъпление би изпратило Ившам на ешафода. Освен това, ако Мистериум действително е бил съдебен служител, той лесно би могъл да заподозре, че му се поставя капан и да не клъвне стръвта.

Корбет направи пауза.

— Secundo : той би могъл да наблюдава другите служители в съда, но това би било много трудно и е щяло да отнеме много време.

В мрака навън избуха бухал, дълго и печално, а в отговор се чу остър и пронизващ лай на лисица.

— Tertio ? — попита Стантън.

— Tertio — бавно каза Корбет, — аз бих наблюдавал. Бих се попитал кой иска смъртта на конкретния човек. Какви сплетни и клюки се носят? Е, без съмнение, това би било трудно. Ако ти, лорд Стантън, беше мой враг — макар, разбира се — добави той сухо, — да не си такъв, хората биха могли да ме заподозрат в убийството ти, но подозрението не е доказателство. Още повече, милорд, че човек като теб, макар да е трудно да приемем това, може да има и повече от един враг.

Едуард наведе глава. Ранулф скри лице в шепите си. Стантън просто се ухили.

— Проба и грешка! — продължи Корбет. — Бих ровил и търсил навсякъде и бих се ослушват за всички сведения, които могат да се получат в съда. Не забравяйте, че Мистериум не получава заплащането, преди делото да е извършено и жертвата да е разпозната. Следователно, аз бих слушал новините за всяка неизяснена смърт сред големците и подробно щях да изследвам възможностите. Възможно е някой мъж да се отърве от конкурент или дори още по-вероятно — от съпругата си. Ако се случи последното, съпругът трябва да е взел мерки и да се намира на много мили от инцидента. Той трябва да е в състояние да заяви под клетва — и да има и много свидетели, — че е бил достатъчно далеч и че няма пръст в убийството.

Едуард се позасмя.

— Позна! Търговецът Адам Чонтойс: съпругата му Алис беше нападната и убита на улицата, а буквата „М“ беше изрязана на челото й. Мастър Чантойс, сега вече покойник, разбира се, отсъстваше от града. Свидетели можеха да се закълнат, че той е бил с търговците на вълна на среща на гилдията им в Саутхемптън. Започнаха да се роят слухове, че съпругата му забавлявала разни млади кавалери, докато съпругът й пътуват по работа. Някои от кавалерите й били женени или сгодени, така че Алис имала дълъг списък с врагове, които биха имали огромно желание да я видят мъртва. Съпругът й, разбира се, се преструвал на невинен рогоносец, докато планирал своето отмъщение.