Пол Дохърти - Мистериум

— Той се прикриваше добре — отбеляза Корбет. — Вечно беше много зает.

— Преструвки — заяви Едуард. — Ще започна от заключението. Ившам всъщност твърдо вярваше, че Мистериум е съдебен служител, и то високопоставен. Нека ви обясня логиката му. Корбет и Стантън, вие и двамата знаете, че всички сведения от тук и от чужбина текат като река през канцелариите на съда; търговски преговори, съюзи и съдружия, сделки, разрешителни за извършване на това или онова, но също и скандали, клюки или сплетни, както от двора, така и от града. Узнават се грешките и слабите места на мнозина. Кой търговец има слабост към плътските удоволствия, кой посещава публичните домове и обществените бани 43 43 Обществените бани били място, на което се гледало като на средище на разврата, в даден момент Църквата ги забранява по тази причина, и най-вече заради пренасянето на сифилис. — Б.пр. . Узнават се най-вече и различни вражди и стаена ненавист, било то между съпруг и съпруга, или пък на една гилдия срещу друга. — Едуард се усмихна на Ранулф. — Дори и за съперничеството на даден служител с някой колега.

— И Мистериум е използвал това? — попита Ранулф.

— Да, използваше го — потвърди кралят. — Казах, че ще започна със заключението. Мистериум явно е научавал за нечия силна омраза или за съществуваща вражда и изпращал съобщение до този, за когото е предполагал, че ще бъде най-възприемчив към неговите предложения. Всичко това — махна той с ръка — може да бъде намерено в архивите на Тайния печат. Съобщенията са били простички и прями, нещо от рода на: „Твоят враг е и мой враг, няма тайни. Врагът ти може да го няма вече, казва Мистериум. Как се нарича твоят враг?“ И преди да попитате — поклати глава кралят, — думите върху пергамента биха могли да са написани от стотици ръце, много обикновен почерк.

— Същото е вярно и за начина, по който писмото биваше доставено — отбеляза Стантън.

— Пъхнато в ръката или оставено пред спалнята — добави Бландфорд, стараейки се да не изостава от господаря си.

— Но със сигурност — попита Ранулф — получателят е познавал името на Мистериум и е осъзнавал какво ще повлече след себе си това. Никой ли не си е признал, че е получил подобно писмо?

— Би ли дръзнал някой да го направи? — Корбет отпи от вече поизстиналото греяно вино. — Би било твърде рисковано, Ранулф. Някой правник би могъл да заяви, че такъв човек все пак е бил съучастник на Мистериум, по един или друг начин, тогава Бог да му е на помощ, ако нещо лошо се е случило на врага му.

— Именно — Едуард удари с юмрук по масата.

— Но тук нещо липсва, не е ли така? — продължи Корбет.

— Как би могъл да отговори получателят?

— На края на съобщението — усмихна се кралят — имало указание, например, Свети Павел, VI, 2. На пръв поглед изглеждало, че убиецът прави препратка към някое от посланията на апостола.

— Но не е било така — възкликна Ранулф. — Ставало е дума за катедралата „Сейнт Пол“ и за голямата дъска, дървеното табло, окачено в нефа. Разделено е на сто четиридесет и четири квадрата, алюзия за Апокалипсиса 44 44 След края на Страшния съд според „Откровение“ на Св. Йоан, ще останат живи 144 000 души, всички от 12-те Израилеви колена, по 12 000 от всяко коляно. — Б.пр. . От двете й страни има рисунки, които изобразяват колко хора ще бъдат спасени в деня на Страшния съд — той направи пауза. Стантън и Бландфорд му се усмихваха, сякаш беше някакво дете, което решава гатанка, чийто отговор те вече знаят.

— Нека чуем това, Ранулф — намеси се Корбет. — Отдавна не съм виждал Голямата дъска.

— Това са сто четиридесет и четири квадрата — повтори Ранулф, надявайки се руменината на лицето му да избледнее, — дванадесет реда вертикално и дванадесет реда хоризонтално. На горната хоризонтална линия квадратите са номерирани с арабски цифри, а по вертикалата — с римски. VI, 2, би трябвало да означава квадратът, в който тези цифри се засичат. Поставяш парите си в кутийката за подаяния и вземаш парче пергамент от близкия дискос. След това написваш своята бележка и я поставяш в който квадрат си избереш. Там могат да се оставят обяви за всичко — от търсене на слуга, до уреждане на срещи.

— Или за убийство — продължи Корбет. — Да дадеш името на набелязаната жертва. Мистериум отивал в катедралата, за да прочете съобщенията, оставени там — той повдигна вежди.

— Лукаво и нечестно е човешкото сърце. Голямата дъска е покрита с бележки, тъй като в „Сейнт Пол“ се тълпят посетители отвсякъде, при това влизат през различни входове.