Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Татко, татко, трябва да дойдеш веднага! Трябва да дойдеш! Има въоръжени хора, много са, на вратата. Вратарят е много разтревожен!

Амеротке каза на Шуфой да охранява Норфрет. Той самият забърза надолу, като спря само за миг, за да извика един войник от охраната си. Взе меча му и продължи бързо към вратата. Тя беше широко отворена, а покрай нея се тълпяха съгледвачи от меджай. Имаха страховит вид с накъдрените си коси, накичени с украшения от черупки от костенурки, със сребърните гривни и всички останали безвкусни бижута, с които бяха натруфени, с късите полички с ресни, висящи над мръсните им крака и стъпала. Кожените пояси около талиите им бяха окичени с ками и криваци; всеки носеше и копие, и щит, както и преметнат през гърба лък с колчан стрели.

— Господарю Амеротке — приближи меджайският командир, коленичи пред съдията, поклони се и едва след това го погледна. — Извинявам се за късния час. Името ми е Хеннам: вие сте казали да дойда?

Амеротке го хвана здраво за ръката и го изправи на крака.

— Щом съм казал, значи съм казал — усмихна се и даде знак на войниците, които се трупаха около вратата. — Поканих вас, за да хапнете и пийнете с мен. Не очаквах цялата компания.

Грубо изсеченото лице на Хеннам се набръчка в усмивка.

— Господарю, това не е моя заслуга, а на генерал Омендап. Шуфой донесе новините за случката в града. Заповедите ми бяха най-категорични. Да се явя тук, да изслушам това, което имате да кажете, и после да се върна обратно в Тива, за да съм на разположение на Божествената. Трябва да рапортувам на командира на дворцовата охрана.

— Колко войници сте довели? — надникна Амеротке над рамото на офицера.

— Около седемдесет души общо. Уверявам ви, че няма да ви бъдат в тежест.

— О, изобщо не са в тежест — усмихна се Амеротке. Той сложи ръка на рамото на Хеннам и му посочи напред. — Вие сте повече от добре дошли. Искам да обсъдя някои конкретни въпроси с вас, но вижте… — спря за миг той и повика единия от своите охранители, който стоеше и зяпаше напълно шашардисан от развитието на събитията. — Заведи меджаите — нареди Амеротке на офицера си — навътре в градината. Извикай слугите, дайте на войниците вино, бира, сушено месо, плодове и хляб. Настани ги колкото е възможно по-удобно. Вечерта е студена и тиха, ще им бъде приятно там.

Хеннам се извини и се върна при хората си. Поканата на Амеротке беше приета незабавно с радостни викове и възклицания; вдигаха се ръце, кланяха се глави. Меджаите нямаха нужда от второ подканяне, за да последват офицера навътре в градината. Амеротке стоеше и наблюдаваше как се отдалечават. Хеннам беше довел най-добрите; меджаите изглеждаха такива, каквито си бяха: военни ветерани, изкусни в борбите и битките; повечето от тях носеха пчели за храброст, яки от злато или гривни от сребро — все лични дарове от фараона и неговите генерали за храброст, доблест и издръжливост в сраженията. Един слуга донесе купа с вода и кърпа.

Хеннам благопристойно, но бързо си изми ръцете и лицето и се подсуши надве-натри.

— Господарю, чест е за мен да ви бъда гост. Но не ви нося никакъв дар.

— Вие самият сте дар — усмихна се Амеротке. — Заповядайте!

Качиха се на покривната тераса, където отделиха известно време на официалното представяне и размяната на любезности. Слугите донесоха месо и хляб, нова купа с череши и още една кана с вино. Хеннам беше гладен и ядеше лакомо, като от време на време спираше и се зазяпваше в Норфрет, явно силно впечатлен от красотата й. Току й се усмихваше и непрекъснато й правеше комплименти за храната, както и на нея самата, и не спираше да се извинява за натрапничеството си. След като гостът засити апетита си, Амеротке се наведе и докосна златната яка за храброст, която блестеше в светлината на лампите, а после и гривните от сребро и злато.

— От колко време служите на Великата къща?

Войнът премигна и присви очи към небето.

— Седемнадесет разлива 54 54 Под прилив се има предвид ежегодният разлив на Нил. — Бел.прев. , господарю — широко разпери ръце той. — Това са само някои от отличията, с които съм удостоен.

— Значи сте боец — похвали го Амеротке, при това храбрец.

Хеннам стеснително поглеждаше към Норфрет, която леко изръкопляска. Тя се протегна и отново напълни чашата му с вино. Меджаят явно бе изключително очарован от посрещането, което му бе оказано.

— Искахте да говорите с мен, господарю.