Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— Истината, господарю, е, че топчетата се доставят понякога и от пътуващи пастири, и от търговци на добитък; какви ли не носачи на провизии имаме — отвори очи той. — Понякога ги карат в каруци или в кошове, натоварени от двете страни на дисагите на магаретата им. Ако си спомням правилно, някои от тези преносвачи бяха нубийци. Наистина, доскоро такива хора бяха нещо обичайно в нашия лагер. После, има и проститутки, калайджии, амбулантни търговци…

— Толкова е лесно! — съгласи се Амеротке. — Та ето какво предлагам аз. Изберете двама бегачи от мъжете долу. Изпратете единия право в Тива със съобщение до господаря Сененмут за това, което току-що ви казах, а другия — до генерал Омендап. Всички содени топчета, предназначени за меджайските разузнавачи, трябва да бъдат унищожени; да се заменят с нови, направо от имперския склад. Те трябва да бъдат изнасяни и складирани под охраната единствено на меджаи. Разбирате ли?

Хеннам скочи на крака и забърза надолу по стълбите.

— Колко просто — промърмори Норфрет. — Колко просто, направо невероятно! Сигурен ли си в това, Амеротке?

— Сигурен съм — усмихна й се той и пъхна още една череша в устата си. — Логично е. Отровителят трябва да получи достъп до купата с храна или до чашата с вода на жертвата си. Трудна задача в лагера на меджаите, а в пустинята? Още по-трудно! Ветераните не пият много вода, дори напротив, пийват малко и колкото е възможно по-бавно, за да не им стане лошо. Всъщност содените топчета са най-добрият начин да прочистиш устата си: те поддържат гърлото влажно и ти помагат да се чувстваш по-добре в жегата и да я понасяш по-леко. Можеш да видиш много съгледвачи да ги дъвчат из лагерите или в пустинята. Е — въздъхна той, — Омендап заедно с господаря Сененмут ще реорганизират радикално доставките на провизии в лагерите. Досегашните носачи ще бъдат напъдени, както и проститутките, калайджиите и пътуващите търговци. Омендап ще провери теорията ми: топчетата ще бъдат дадени на мършоядните бездомни кучета, които са истинска напаст за лагерите. Със сигурност още преди да се съмне, най-малко три или четири от тези псета ще бъдат намерени мъртви — Амеротке замълча, когато Хеннам се върна горе на терасата. Меджаят приседна на възглавницата си и отпи голяма глътка вино.

— Такава бърза, направо внезапна смърт — промърмори той, изтривайки уста с опакото на ръката си. — Добър урок за всички ни, господарю — добави и се захили над чашата си, — да внимаваме какво ядем и какво пием.

— Кажете ми сега — наведе се Амеротке — за тези имперски пратеници, които изчезват. Издирвали ли сте ги?

— Разбира се, господарю. Пратениците пътуват на юг от Тива към вицекраля на Нубия или по пътищата на Собек, или по реката.

— И винаги спират в оазиса Синджар?

Хеннам разпери ръце и сбърчи лице — направи гримаса.

— Различно. Може би, ако бързат много, и да не се отбият.

— Но не сте открили никаква следа от липсващите куриери?

— Господарю, разпитахме свещеника на оазиса. Не можа да ни каже нищо. Отидохме и по̀ на юг и говорихме със селяните… Нищо!

Амеротке кимна. И той, и Хеннам бяха стигнали до един и същ резултат.

— Според това, което те ни казаха — обясни меджаят, — някои от имперските пратеници са били забелязани да минават покрай селата с техните баржи или пунтове. Но въпреки това така и не са стигнали до вицекраля. Никаква следа от тях: нито от телата им, нито от лодките им, нито от вещите им. Сякаш някакъв магьосник е направил така — щракна с пръсти Хеннам, — че да изчезнат безследно в мрака на нощта.

— И вие намирате това за странно? — попита Амеротке.

— Разбира се, господарю. Случва се хора да изчезват по Нил, както и в пустинята, но винаги се намира следа от тях.

— Но има и други такива мистерии — намеси се Шуфой. — Чувал съм за изчезване на цели ескадрони с колесници.

— А — вдигна пръст Хеннам, — много вярно! Случвало се е ескадрони, отишли дълбоко навътре в пустинята, да бъдат засипани от пясъчна буря. Да, но тези куриери пътуват по реката и през оазисите и не става дума само за един или двама души. По моите изчисления вече са шест или седем. Някои от тях са били охранявани от войници ветерани. Много мистериозно!

— А околностите на крепостта Тимсах?

— Ужасяваща, отвратителна руина, с безброй стени и укрепления, сред които лесно може да се скрие всичко, обаче не можахме да открием там нищо, освен пустинни скитници, пясъчни жители и мършоядни хищници.

— Не открихте ли нещо нередно, нещо по-особено, което да не си е на мястото? — попита Амеротке, опитвайки се да скрие отчаянието си. — Нещо в пустинята например, което да ви се стори странно и необичайно?