Пол Дохърти - Шпионите на Собек

— И сега какво? — попита го тя.

Амеротке се поклащаше леко напред-назад върху възглавниците.

— Нубия винаги е била готова да отправи някое предизвикателство срещу властта на Египет. Тутмос й нанесе съкрушителен удар, но очевидно аритите сега се чувстват достатъчно силни, за да напуснат твърдината си в Бекна и да разширят позициите си. Те определено причиняват голям смут и напрежение в града.

— Да не споменаваме изчезването на имперските пратеници! — спомена го Шуфой, изоставяйки за малко скръбното си настроение.

— О, да! — Амеротке смигна на Норфрет. — Както знаеш, аз посетих оазиса Синджар. Изолирано, самотно местенце на един ден от Тива по пътя към Първия праг 53 53 Праговете на Нил в горното му течение. — Бел.прев. .

— Там ли изчезват пратениците? — попита Норфрет.

— И да, и не — отговори Амеротке. — Куриери и емисари са виждани да продължават на юг с баржите си, след като са посещавали оазиса, но след това са изчезвали, сякаш великата змия Атеп е погълнала и тях, и лодките им.

— Значи в такъв случай в оазиса няма никаква мистерия?

— Не че мога да го докажа — отговори й Амеротке. — Той се използва както от пустинни скитници и пясъчни жители, така и от търговци и пратеници; там има хубава сянка и чудесен източник на сладка питейна вода. Свещеникът на оазиса, Небхер, изглежда достатъчно компетентен, макар да е доста разстроен от изчезването на собствената му дъщеря. Наблизо се намира крепостта Тимсах, масивна, обширна развалина, леговище на хищници и мършоядни от човешки и животински вид — каза Амеротке и разпери ръце. — Каквато и да е причината, изчезването на тези пратеници задълбочава объркването.

— Работа на аритите? — попита Норфрет.

— Така предполагам, но нямам никакво доказателство за това; само подозрения.

— После идват и отравянията сред меджайските съгледвачи — добави Шуфой.

Амеротке се усмихна, наведе се, взе си череша и я пъхна в устата си.

— Е, това вече е работа на аритите. Не мисля, че някога изобщо ще открием действителния убиец, но трябва да ви кажа, е, не точно на момента, но знам как да спра това. Другите мистерии обаче стават все по-заплетени. Първо, какво всъщност се случи в храма на Нубия днес? Защо аритският затворник си призна, предложи да ни сътрудничи, а после… — Амеротке замълча за малко, слушайки гълчавата на птиците в градината отдолу — а после умря така мистериозно в Дома на оковите? Дали онези арити, които нападнаха мен и Валу, връхлетяха, за да ни убият, или за да го освободят? Или са искали да направят и двете? И как умря той? Как убиецът е могъл да влезе в килията, така солидно заключена и така зорко охранявана, при това без никакъв друг изход?

— А би ли могъл да се удуши сам? — попита Шуфой.

— Малко вероятно — предположи Амеротке. — Аз самият не го мисля за възможно. После тази история с Къщата на тишината. Убийството на Имотеп е твърде подобно на убийството на аритския затворник — човек, заключен в стая, здраво залостена и охранявана, и все пак убиецът прониква вътре, удушава го и заграбва съкровищата му. И защо Имотеп не е проявявал някакви притеснения и страхове от аритите? Ако са го предупредили, че е набелязан и че ще дойдат, той със сигурност щеше да поиска защита или поне щеше да вземе по-сериозни предохранителни мерки. Или просто не го е било грижа за заплахите им, защото ги е приемал за празни хвалби? Защо е бил толкова заинтересуван от изучаването на някакви карти и планове на южните пътища? Дали не е мислел, че отново може да бъде назначен за главен разузнавач? Хм, а имаме и онзи труп в градината — каза той, като погледна Норфрет и й обясни: — Гадна история! В градината на Имотеп е открит труп на мъж, напълно гол, без никакви дрехи, с изключение на червената кърпа, силно пристегната около врата му; при това двете му ръце са били отрязани!

Норфрет притисна устата си с ръце.

— Защо? Кой го е убил? — продължаваше да разсъждава на глас Амеротке. — Какво е правил той там? Защо аритите ще преследват този безименен човек в градината на Имотеп, ще го убият, после ще изчезнат?

— Но как ще разрешиш всичко това? — попита го Норфрет.

— Има само един начин, моя лилия от долината — поклати глава Амеротке, като се опита да потисне безсилието си от това, което се случваше. — Трябва да открием този Сгеру, да го заловим, да го изобличим, да го покажем на всички и публично да го унижим. Това ще потуши недоволствата и предателските настроения в нубийския полк и… — Амеротке млъкна при шума на тичащи крачета нагоре по стълбата. Ахмазе почти се хвърли върху терасата.