Пол Дохърти - Шпионите на Собек

Амеротке посипа тамян върху малкото запалено кандило, поставено на масичка пред него, и загледа как ароматният дим се вдига към потъмняващото небе. Когато се върна вкъщи от Дома на гората, установи, че Шуфой е разположил трима въоръжени войници да охраняват градината. Норфрет се беше притеснила от тях, защото на висок глас коментираха местонахождението на съпруга й. Амеротке още не бе привършил с ритуалното си измиване след влизането у дома и тя го засипа с порой от въпроси. Той само поклати глава, усмихна се и я целуна право в устата.

— Всяко нещо с времето си — промърмори съдията.

Норфрет го изгледа сърдито, изгаряйки от любопитство, и прошепна:

— Ще е добре да чуя какво имат да кажат устата ти.

Амеротке безгласно бе решил, че най-добрият път, който може да следва, е дискретността. Излезе в градината и поговори с войниците от охраната. Тайничко му се искаше те да са повече, но при положение че нубийският полк беше заключен в казармите, другите полкове се събираха за поход на юг от Тива, а градският гарнизон беше вдигнат на бойна нога срещу нови евентуални покушения, изпълнението на всяка молба за повече войници щеше да отнеме дни. Амеротке скри собственото си безпокойство, докато играеше сенет 50 50 Игра, която се играе с пулове на дъска, подобна на дама или шах; кутия с тази игра е открита в гробницата на Аменхотеп III в Древен Египет. — Бел.прев. със синовете си и се заливаше от смях, когато го хващаха, че мами. След това отиде с тях в градината, за да проверят заедно дали наистина колония от джърбоа 51 51 Вид африкански гризачи. — Бел.прев. са нападнали овощната градина, както се бе сторило на Ахмазе. Кърфей реши, че не си струва да им обръщат внимание, защото това са просто мишки, и заяви, че е видял един дженет 52 52 Африкански нощен хищник с дълга опашка, подобен е на лисица или фенек. — Бел.прев. да ловува между дърветата. Амеротке следваше момчетата през градината, покрай красивите бистри басейнчета, зелените поляни, беседките и пътеките, покрити с виещи се лози. Прекрасните лехи с цветя и билки, красиво боядисаните малки павилиони, тесните напоителни канали и добре подрязаната и поддържана овощна градина бяха в рязък контраст с мрачната обрасла градина, обграждаща Къщата на тишината. Съдията се запита какви ли още тайни може да съдържа онова усамотено място.

Накрая той обяви край на преследването. Седна с момчетата под сянката на любимия си зелен дъб, който сигурно растеше тук от цяла вечност, и заедно хапнаха сладкиш от грис и пийнаха плодов сок. После двамата му синове тичешком се втурнаха към къщата, за да упражняват уменията си като писари с Шуфой. Малкото човече, извънредно развълнувано и разсеяно, се щураше из градината, рецитирайки поезия, която Ахмазе описа като „любовните строфи на самия Велик майстор“, както те обичаха да наричат Шуфой. Амеротке реши да остави своя нещастно влюбен приятел на мира. Изми се и се качи на покривната тераса, за да се наслади на вечерята си от ориз и бакла, подправени с кориандър. След като приключи, му се поиска да се полюбува на небето, което непрестанно менеше цветовете си, и да почувства студения вятър на Амун по лицето си, а после да каже една молитва за всички, които обича. Дълго стоя сам. На обширната тераса бяха подредени възглавници, малки масички, делви с цветя и кандила с тамян; това беше неговото любимо място както призори, така и на мръкване. Но тази вечер проблемите и грижите от изтеклия ден продължаваха да го тормозят и не му даваха мира. Все пак имаше поне едно нещо, което му беше донесло известно спокойствие. Когато се върна вкъщи, Шуфой му беше прошепнал името на шпионина, когото Великата къща държеше в храма на Нубия. Госпожа Бузирис! Амеротке не беше особено изненадан. Хатусу беше способна да изкуси много хора със своя чар и с умението си да флиртува с хората и да ги манипулира, да не говорим, че на някои от време на време даряваше и по някой скъп подарък. Уговорката на фараона с Бузирис сигурно е била много благовъзпитана, съвсем в кръга на приличието — просто малко информация за клюките, които се носят из храма и които Сененмут веднага щеше да предава на писарите от Тайния кабинет, за да ги проучат и проверят най-щателно и подробно.

Накрая Амеротке бе изваден от размишленията, в които бе потънал, от съпругата си — прекрасна в бялата си ленена роба, тя се качи горе заедно с безутешния Шуфой, който я следваше по петите. Норфрет донесе кана със студено вино, три стакана и купа с червени череши. Те седяха и мирно се наслаждаваха на вечерта, но Амеротке все пак си даваше сметка, че тя изгаря от желание да разбере какво става. Тези тъмни очи на чувствителното й лице бяха толкова зорки и хитри! Тя цупеше устни и непрекъснато потриваше чело — обичайните сигнали за вълнение и възбуда. Накрая Амеротке й разказа какво точно се бе случило, включително и за атаката срещу него самия и Валу. Норфрет го слушаше и все по-често потриваше челото си.