Уанеф се поклони.
— Щом такава е волята на фараона.
— Да, такава е! — Хатусу рязко смени тона и щракна с пръсти в знак, че Уанеф може да се оттегли. После царицата се обърна към Амеротке: — Не говори, само слушай. Уанеф ще остане в Тива. Защото не Мареб, а тя е истинският убиец. И никога няма да си тръгне от тук жива. Бения няма да е единствената митанийска принцеса, която изпращаме в двора на Тушрата в саркофаг.
После Хатусу взе жезъла си с доволна усмивка.
Обяснителен послеслов на автора
В този роман е представена политическата сцена от 1479–78 г., когато царица Хатусу завзема властта след загадъчната смърт на своя съпруг фараона Тутмос II. В борбата за трона й помага Сененмут 10 10 В науката е възприето името Сенмут — архитект на царица Хатшепсут и строител на храмовия комплекс Деир ел Бахари, изумяващ с пропорциите си и с екологично съобразеното си разположение. — Бел.прев.
, чиято гробница е позната като номер 353. Няма никакво съмнение, че царицата и нейният везир са били любовници. Всъщност има запазена древна рисунка, която описва образно тяхната интимна връзка.
Хатусу е била могъщ върховен владетел. По запазените стенописи тя е била изобразявана като воин, а надписите удостоверяват, че винаги лично е водила войската си в битки.
Египет не е имал истински естествени граници и затова войската винаги е била в готовност да отвърне на някое неочаквано нападение откъм Червените земи или от Синай. Изкусният заговор на митанийците, изложен в тази книга, е показателен както в исторически план, така и с познавателната си стойност за манталитета на онова време. Най-важната черта на дипломатическите отношения в Древния свят се е изразявала не само в това да разбиеш враговете на бойното поле, но и да ги унижиш възможно най-силно. Мирните споразумения са се подписвали, но рядко са се спазвали. Отново и отново, например в Стария завет, се споменава за израилтянски царе, които били принуждавани да участват във война, а също и за униженията, които древните царства обичали да си причиняват, било то с вземане на пленници, кражби на свещени предмети (като например Кивота), оскверняване на светилища, или пък с физическо или интелектуално унижение на победения владетел.
Опитах се да предам вярна картина на тези прекрасни и вълнуващи цивилизации. Разбираемо е очарованието на Древен Египет — екзотичен и тайнствен, защото цивилизацията му съществува преди повече от шест хиляди години, но и днес можем да почувстваме света на тогавашните хора чрез техните писма и стихове, които не спират да прокарват своята мъдрост през вековете.
Ут е египетската дума за бинтовете на мумиите. — Бел.ред.
Главата на Анубис погрешно е била смятана за глава на чакал. Според най-новите изследвания тя е на черно пустинно куче. — Бел.ред.
Древна държава в Източна Африка, наричана от египтяните Страната на боговете заради богатствата й. — Бел.прев.
Другото име на Нубия. — Бел.прев.
Административна единица в Древен Египет. Управлява се от номарх и има относителна автономност. Южните (в Горен Египет) номи са 22, а северните (в Долен Египет) — 20. — Бел.прев.
Древно божество в египетската митология, господар на Луната, бог на писмеността и на летоброенето, изобразяван като ибис или като човек с глава във формата на ибис; в отвъдното нему е възложено да води сметка за греховете на мъртъвците; покровител е на писарите и на маговете. — Бел.ред.
Древно божество със соларен произход. В по-късно време се свързва с Ра, като представя залязващото слънце. — Бел.прев.
Според египетските вярвания, когато Сет извади дясното око на Хор, настъпва слънчево затъмнение, а когато посегне на лявото — лунно. — Бел.ред.
В египетската митология душата има три проявления: Ах, Ба и Ка. Ах е свръхестествената сила, присъща на душата (в битието или в отвъдното) при определени условия. Ба е „материалната“ и материализираната душа, която продължава да живее и след смъртта, а Ка е духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев.
В науката е възприето името Сенмут — архитект на царица Хатшепсут и строител на храмовия комплекс Деир ел Бахари, изумяващ с пропорциите си и с екологично съобразеното си разположение. — Бел.прев.