Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Да. Нямахме избор. Прерязахме му гърлото. Скрихме тялото под една скала. Нашият човек зае мястото му.

— Добре! Много добре! — обади се Сененмут. — Според вас колко са?

Мъжът посочи надолу.

— Ако съдим по стъпките, може би двайсетина — трийсетина, но имаше и товарни животни, някои от които сигурно ще бъдат качени горе.

Везирът им благодари и даде малко парче злато на всеки поотделно. Направи знак на Амеротке и двамата изчезнаха в тъмнината. Хатусу ги чакаше и крачеше неспирно напред-назад.

— Е, скъпи ми Амеротке — каза тя с усмивка, но очите й останаха сериозни, — ти се оказа прав. Така че, докато чакаме, разкажи ми всичко!

— Напротив, божествена, сгреших — призна си Амеротке. — Амбициите на Тушрата се оказаха много по-злонамерени и хитри, отколкото въобще бях допускал. Той иска саркофага на Бения не само заради слуховете, че баща ти се е отнесъл жестоко с нея.

— Вече знаем, че това не е истина… — прекъсна го царицата.

— Има обаче и друга причина. В саркофага на Бения има скрит ръкопис, в който тя описва до най-малка подробност всичко в двора на баща ти. Като се за мисли човек, защо му е притрябвал на Тушрата? В крайна сметка може да си съчинява лъжа след лъжа по твой адрес. Но планът му е бил много по-дълбок.

— Явно е знаел — намеси се Сененмут, — че гробницата на Тутмос е обгърната с тайнственост. Господарке, човек може с години да скита из долината и никога да не открие онзи вход!

Хатусу погледна Амеротке и той продължи с разказа си:

— Тушрата и Уанеф сигурно са разбирали, че единствените хора, които могат да отидат в гробницата, сте вие и най-близките ви съветници, хора, на които се доверявате. Разбира се, митанийците са можели да опитат и с подкупи, но е било прекалено опасно. Номерът със саркофага е далеч по-сигурен. Просто е трябвало да наемат някого да ни проследи. Някой, който е наблюдавал Долината на царете много внимателно…

Хатусу затвори очи при мисълта за грешката, която беше направила.

— Разбира се! — изстена Сененмут и се хвана за главата. — Можехме да изпратим саркофага и по-късно.

— Да, точно затова Тушрата пожела сам да го съпроводи.

— Но ние бяхме много внимателни — оправда се Хатусу, — и на отиване, и на връщане. Навсякъде пазеха стражи, а после запечатаха входа на долината…

— На Тушрата не му е трябвал входът — поклати глава Амеротке.

— Но ние все пак заличихме всички следи — настоя Хатусу. — Е, не веднага, но все пак? — въздъхна. — Знам какво ще кажеш, на Тушрата не са му трябвали следите ни…

— На царя на Митани — съгласи се Амеротке — му е стигало само да знае, че сме влезли в долината и сме излезли със саркофага на Бения. След това мястото отново е необитаемо. Няма пазачи, а и не е толкова трудно да подкупиш войник. Действали са бързо. Веднага щом царският кортеж се е върнал в Тива, те са огледали долината много внимателно. Все някакви следи са останали: от изпражненията на животните, от колелата на каруцата… Сигурен съм, че още същия ден шпионинът на Тушрата е влязъл в долината, претърсил е за следи и е намерил входа на гробницата. Докладвал е на човека на Тушрата и са решили да действат. Снощи Белет и Сели са били отвлечени. Бащата на Белет, Лахет, е бил ключар на Инени, човека, проектирал гробницата на Тутмос I. Най-вероятно той е изработил ключалките за гробниците и ковчежетата. Сега инструментите на бащата и единственият, който знае как да ги използва — синът, са похитени.

— Но защо са се свързали с него? — попита Сененмут. — Не могат ли просто да нахлуят в гробницата, да я ограбят и да изчезнат с плячката си?

— Митанийците са се надявали, че божествената ще ги заведе до гробницата, и ние направихме точно това. Знаели са също така, че всички капани, поставени от Инени, ще бъдат обезвредени от слугите на царицата, когато отиде за саркофага на Бения. Така е по-безопасно за тях. Ние си тръгнахме набързо — обясни Амеротке, — сигурен съм, че господарката е имала намерение след няколко дни да се върне с доверени зидари и слуги в долината…

— Да, точно така — каза Хатусу дрезгаво. — Щяха да се погрижат всичко да е наред и да поставят отново капаните на Инени.

— Така — продължи Амеротке с успокоителен глас. — Тушрата е знаел, че зидарите ти биха забелязали грубо нахлуване в гробницата. Особено когато ковчежетата и раклите зеят отворени. Сега обаче крадците имат изкусен ключар със себе си, човек, който е наследил уменията на Лахет и ще може незабелязано да отвори сандъчетата, за да бъдат плячкосани, а след това да ги заключи отново. Възнамерявали са да вземат само дребни предмети, а такива има предостатъчно…