Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Амеротке видя как двама нубийци пристъпиха напред. Единият държеше тетива от лък. Спряха при първия затворник. Увиха тетивата около гърлото му и бавно го удушиха, а ужасните му стонове изпълниха зловещата тишина. После преминаха към втория. Амеротке извърна поглед настрани, понечи да запуши ушите си. Хатусу обаче внимателно следеше детайлите на всяка смърт. Когато екзекуторите стигнаха до Ловеца на крокодили, тя се намеси.

— Този го оставете! — извика тя. Нубийците минаха по-нататък. Най-накрая свършиха и се върнаха до водача на отряда. Хатусу хвана юздите на конете си, подръпна ги леко и се приближи напред. Спря пред Ловеца на крокодили. — За теб — извика тя със заплашителен глас — смъртта няма да е бърза! Да се отрежат ушите и носът му! Да се извадят очите му! Да бъде кастриран! — посочи към долината. — Изкопайте дълбок гроб на входа на долината. Погребете го жив, за да могат зверовете да намерят тялото му, а душата му да бъде взета от душеядците!

Ловецът на крокодили отвори уста, за да каже нещо, но екзекуторите го сграбчиха и насила наведоха главата му до земята. Хатусу направи знак на Сененмут да поеме юздите. Царската колесница се отдалечи в тъмнината.

Амеротке остана загледан в осеяната с трупове суха земя.

— Господарю! — един офицер бързаше към него с кожена торба в ръка. — Това е на ключаря.

Амеротке я взе и я разтвори. Бяха инструментите на Белет, но между тях нещо привлече вниманието му. Беше калъп за отливане на ключове с глава на чакал вместо дръжка. Амеротке го взе в ръка и въздъхна. Разбира се! Хети и Ита никога не биха потърсили известен ключар в Тива. Те също бяха отишли при Белет в селото на „носорозите“. Амеротке затвори очи: сети се за Белет, седнал в градината на онази гостилница. „Значи съвестта ти не е била толкова чиста“, помисли си той.

— Господарю? — Шуфой се появи от тъмнината.

Амеротке скри онова, което беше намерил.

— Хайде, приятелю! — подкани го той. — Да отидем у дома, да пийнем малко вино и да изпеем една любовна песен, за да прогоним всичкия този мрак!

— Живот, богатство и здраве! — викаше тълпата, докато Хатусу, облечена в най-разкошна роба, минаваше по Улицата на овните на път за храма на Анубис. Седнала в красивия паланкин, украсен със злато и сребро, тя беше неподвижна като статуя. Слънчевите лъчи проблясваха в цветните нишки, вплетени в перуката и наметалото й. С едната ръка притискаше царския жезъл, а в другата носеше Славата на Анубис.

Жреците подхванаха химн:

Хатусу гледаше неотклонно пред себе си, докато носилката преминаваше през портите на храма. Многолюдна тълпа се бе събрала да види лика на царицата. Амеротке погледна крадешком към новата придобивка в паланкина — столче за краката, оформено като коленичил митанийски воин — и се усмихна.

Процесията се насочи по стълбите. Наизлязоха жрици със систри. Във въздуха на облаци се носеха благовония. На всяко стъпало се изливаше светена вода, а наоколо бяха разхвърляни прекрасни цветя. Хатусу предаде свещения аметист на върховния жрец и камъкът най-после зае полагащото му се място — върху гърдите на огромната обсидианова статуя на Анубис.

Митанийската делегация чакаше почти на входа на храма. Хатусу бе настояла да я посрещнат на колене. Тушрата не беше сред тях, повален от някаква внезапна и мистериозна болест, която го бе възпрепятствала да дойде. Последваха поздрави, а след това внесоха голямата кедрова маса, върху която бе разстлан мирният договор. Хатусу седна величествено на трона си. Амеротке застана от дясната й страна, докато Сененмут полагаше печата върху договора от името на Египет, а Уанеф — от името на Тушрата. Когато свършиха, всеки от митанийската делегация се приближи, коленичи и целуна краката на Хатусу. Уанеф беше последна. Целуна стъпалото на царицата, но в очите й се четеше изгаряща омраза. Божествената остави жезъла си, хвана лицето на Уанеф между шепите си и я целуна нежно по челото в знак на привързаност. Погледът на митанийката стана предпазлив, изплашен.

— Божествена Хатусу — прошепна тя.

— Благородна Уанеф — прошепна Хатусу студено, — приеми нашата клетва.

— За какво?

— Че от днес нататък си наша сестра — Хатусу махна ръцете си, но остана близо до лицето на Уанеф. — Помолих Тушрата за една голяма услуга: за да бъде заздравена докрай връзката между Египет и Митани, той се съгласи ти, благородна Уанеф, да останеш в Египет! — лицето на митанийката побледня под грима. — Ти ще бъдеш пратеникът на Тушрата тук. Той настоя, а и ние много искаме да бъдеш наша гостенка. Ще те пазим много, под сянката на ръката си. Такава е волята на божествената царица, а също и на твоя цар.