Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Амеротке отстъпи назад. Стрелците се приближиха в плътна редица и сложиха стрели на тетивите си. Стреляха. Дъжд от блестящи дъги се устреми към Мареб. В двора настъпи тишина. Нищо, освен жестокото слънце, белия прах и жуженето на мухите. Амеротке затвори очи. Най-малко петнайсет стрели стърчаха от тялото на Мареб, което все още се гърчеше в предсмъртни болки. Началникът на стрелците се приближи, камата му проблесна и той преряза гърлото на Мареб.

— Погрижете се тялото да бъде погребано подобаващо… — извика съдията. — Да бъде балсамирано. Да бъде занесено в Некропола, в Гробницата на непознатите!

— А сметката? — попита ухилено капитанът.

— Извратете ми я в храма на Маат — после се завъртя на пети и напусна нагорещения от слънцето двор.

Шуфой го последва мълчалив и мрачен. Настроението и на двамата се промени едва когато напуснаха Дома на милион години и навлязоха в оживените улици на града. Стигнаха до Улицата на лампите и джуджето се осмели да попита къде отиват.

— Да открием още един ръкопис — отвърна съдията.

Намериха магазина на търговеца на бутилки. Сергията беше отрупана с вази, чаши и купи в най-различни цветове. Някои бяха глинени, други — от скъп алабастър. Амеротке купи две вази и ги подаде на Шуфой.

— Нещо друго? — мъжът присви очи срещу светлината на слънцето. — Искате и още нещо, нали?

— Да, така е — каза Амеротке и огледа магазина. — Вестителят Мареб е имал стая тук.

— Никога не съм чувал за него.

Шуфой пусна двете вази, които се строшиха с трясък на пода.

— Защо го направихте? — проплака мъжът.

— Нали ти ги платихме? — отвърна дребосъкът сърдито. — Това е господарят Амеротке, върховен съдия в Залата на двете истини.

— Стаята е отгоре — изпелтечи мъжът. — Лично ще ви заведа. Мареб я нае, но ми каза да я пазя в тайна. Каза ми, че ако някога не се появи повече от пет дни, мога да си взема, каквото поискам.

— Е, Мареб няма да се върне повече, но преди да преровиш вещите му, аз трябва да взема едно нещо.

Стаята на втория етаж беше малка и добре поддържана. На закачалка до стената висяха наметало и халат. На една маса имаше пособия за писане, но нищо подозрително. Амеротке каза на съдържателя да ги изчака долу и отмести леглото. Намери скривалището на Мареб и извади разни предмети: скарабей, огърлица, женско украшение, няколко дървени играчки.

— Спомени от семейството му — прошепна Амеротке. — А, ето го и свитъка! — и разгъна пожълтелия папирус. — Списък… — Амеротке осъзна какво държеше в ръцете си. — В Тива ще има много нещастни сърца, когато царицата види това.

— Какво е? — пожела да узнае Шуфой.

Амеротке стана и седна на ръба на леглото.

— Списък на всички чужди шпиони в Тива. Някои вече не са живи. Но останалите…

— Може ли да е фалшив?

— Едва ли. Но, така или иначе, Сененмут ще трябва да ги провери. Това е прощалният ни подарък от Мареб — Амеротке потупа Шуфой по рамото и като се настани по-удобно, разтвори папируса и започна да го разглежда отново. Списъкът беше дълъг и едва се разчиташе. — Я виж ти! — промърмори Амеротке, когато едно име привлече вниманието му. Вдигна поглед. — Знаеш ли, че и името на Белет е сред тях?

— Невъзможно! — настани се Шуфой до господаря си и надникна в списъка.

— Ето виж — посочи Амеротке. — Белет, син на Инени, това е задраскано и заместено с Лахет — Амеротке опря глава в стената. — Белет, син на Лахет — повтори той, — но първо са написали Инени… — съдията закри уста с пръсти. — Мареб каза, че са планирали и други неприятности. Значи, Шуфой, се връщаме към въпроса, който толкова често ми задаваш. Защо беше отвлечен Белет? Отговорът е: защото е ключар. Вярно, има и други ключари в Тива, но Белет е по-специален. Много е добър, нали? И най-вече, той е син на Лахет.

— О, колко съм тъп! — ахна Шуфой. — Намерих някаква поема в къщата на Белет и в нея се славеха великите дела на Лахет, който направил врати за боговете… Сигурно Лахет е работил за Инени, великия строител…

Амеротке скочи на крака:

— … и е изработил ключалките за ковчежетата и раклите в гробницата на Тутмос! Когато бяхме в Долината на царете, Хатусу използва специален ключ с необичайна форма, за да отключи саркофага на Бения.

— Но Белет не знае къде е гробницата! — упорстваше Шуфой.

Амеротке затвори очи. Спомни си Хатусу и Сененмут на излизане от Долината на царете. Царицата беше обявила, че ще се върне да поправи всичко и да заличи следите. Амеротке почувства, че вратът му настръхва от студ.