Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Сененмут подсвирна под нос. Хатусу скочи на крака и им обърна гръб. Амеротке забеляза, че раменете й треперят.

— Твърдиш, че ще вземат от гробницата само малки предмети, така ли? Ще осквернят ковчезите. Ще вземат сърцето му! Тушрата е искал да изпълни надутата си заплаха, да изгори сърцето на великия Тутмос!

— Трябваше да ги хванем, преди да я намерят — каза Сененмут.

— Нямахме никакво време — отвърна Амеротке, — а което е по-важно, някой щеше да ги предупреди и да избягат. Така или иначе, щяха да знаят къде се намира гробницата, и рано или късно да се върнат пак. Не! Всички трябва да умрат тази нощ.

Хатусу се изправи. Вече беше по-спокойна, но по лицето й личаха следи от сълзи.

— Провалих се — призна тя. — Вярвах, че искането на Тушрата е разумно. Египет неведнъж е връщал телата на чуждоземни царици. Не мислех трезво…

— Ние също — успокои я Сененмут. — Вярвахме, че Тушрата идва да моли за мир.

— Мога да му обявя война! — прошепна Хатусу. — Мога да стъпча Оазиса на палмите. Ще изкормя Тушрата и ще оставя месата му на хиените!

Разтревожен, Сененмут я хвана за ръката.

— Какви доказателства имаме? Мареб е мъртъв. Уени е мъртъв. Всяко признание, което сме получили от вестителя, ще бъде обявено за лъжа. Тушрата веднага ще го използва, за да поиска обезщетения за смъртта на пратениците си. Митанийците веднага ще обявят как сме подмамили царя им в Египет, а после сме нарушили клетвата си и сме го убили.

— Досега не е успял — рече Амеротке — и тази вечер няма да успее. Освен това — добави той — не бива да се издаваме, дори и пред крадците, че смятаме това за дело на митанийците. В противен случай някой от войниците може да разбере, а след това ще разберат всички…

— Може крадците да избягат — нахвърли се Хатусу.

— С камили и товарни животни? — усъмни се Амеротке. — С кошници, пълни със съкровища? Макар че ще вземат само дребни предмети — съгласи се той, — малки и преносими съкровища от ковчежетата, докато ти си мислиш, че са здраво заключени. Само при много внимателна проверка на печатите някой би забелязал извършеното кощунство… — Хатусу го гледаше изпод вежди. Съдията познаваше този поглед. Нима Хатусу го обвиняваше? — Може би трябваше да се досетя — призна той. Чу някакъв звук и замълча, обърна се и видя един пазач, който препречваше пътя на Шуфой, после дребното човече беше избутано настрани. — Може би — повтори съдията — трябваше да се досетя. До последно не осъзнавах кой е бил Лахет. Сега вече разбирам всичко. Дори когато Белет изчезна, продължавах да си мисля, че става въпрос за някой храм или къща или за метали от мините. Чак когато намерих списъка на Мареб, в който се споменаваше името на Белет, син на Лахет, проумях… — Амеротке избърса потта от челото си. Замълча и се опита да избере най-подходящите думи. — Вярно е, че зад всичко това стоят митанийците, но подстрекателят е Ловецът на крокодили. Първо, Уени купува онези ножове: с дръжки като глава на чакал… Ловецът на крокодили казал, че ги е откраднал, но истината е, че му ги е дала Уанеф. Не е било случайност, че Ловецът на крокодили и Уени са се срещнали: всичко е било планирано. Уени е получил онези ками от Ловеца на крокодили по заповед на Уанеф. Ловецът е искал да продаде ножовете на възможно най-много хора, за да създаде объркване, но Шуфой откри произхода им и Ловецът на крокодили е нямало как да го отрече, нали? Това можеше да породи подозрения. И какво, мислите, решава да направи Ловецът на крокодили? Казва на Шуфой всичко, което знае за Уени. Да — потропа с пръсти Амеротке, — точно както преди това е продал на митанийците малко информация за вестителя: ето как Уанеф е привлякла Уени — усмихна се горчиво. — Чудех се как точно е станало… Ловецът на крокодили просто е отклонил подозренията от себе си, като е жертвал Уени. Какво от това? Уени е бил изпълнил задачата си, вече е бил мъртъв и разкрит като митанийски шпионин. Когато открих тайния списък от Улицата на лампите, ми се изясни и още нещо. След като помислих и осъзнах, че Уанеф действа чрез Мареб, който от своя страна управлява Уени, оставаше да открия още една брънка: чрез кого Тушрата изпращаше съобщения до сестра си в Тива. Кой е правел така, че писмата му да бъдат заловени?

— Ловецът на крокодили — каза Хатусу.

— Да, и това е бил идеалният избор. Човек, който не чувства дълг към Египет и законите му. Разбойник, който може да ходи свободно нагоре-надолу по Нил, без да предизвиква подозрения. Мъж, който може да наеме крадци, да отиде до селото на „носорозите“ и да намери Белет. И най-накрая — заключи Амеротке, — човек, който няма нищо общо с царицата и с храма на Анубис.