Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Портите на града бяха затворени, но нощният пазач ги пусна да минат през една странична врата. Скоро стигнаха до храма на Анубис, който сега тънеше в блажена тишина. Преддверията и залите бяха пусти. Амеротке помоли дежурния от храмовата охрана да доведе началника си Тетики, жреца Хети и жрицата Ита в светилището с огромната статуя. Мъжът се отправи да изпълни заръката, а съдията и Шуфой се настаниха в параклиса и зачакаха. Амеротке за пореден път огледа нишите и езерото. Осъзна, че за Уени би било много трудно да се скрие тук, да убие Немрат, а после и да избяга. В коридора се чуха стъпки. Хети, Ита и Тетики изглеждаха нервни и ядосани. Амеротке им каза да затворят вратата и да се настанят срещу него.

— Какво значи това? — протестира Тетики. — Собствените ми хора ме водят тук като престъпник!

— Не знам дали си виновен или не — кротко рече Амеротке и посочи с пръст Хети и Ита, — но тези двамата със сигурност!

— Не е вярно! — извика Хети. Ита седеше с ръце в скута. — Стига вече с тези обвинения! — проплака жрецът. — Това, че съм бил пред вратата, не значи, че непременно съм виновен…

— Очаквах да го кажеш — прекъсна го Амеротке. — Перфектна защита, нали? Бил си близо до местопрестъплението, но нищо не те свързва с него. Дори обратното. Трябва само да си мълчиш и да се правиш на невинен…

— Къде е доказателството? — обади се Ита.

— Всичко по реда си, драга. Сега ми кажете кога Уени се свърза с вас? Предложил ви е цяло състояние, нали? Трябвало е само да изпълните един прост план…

— Състояние ли? — възкликна Хети. — Че откъде Уени ще намери цяло състояние?

— От митанийците, които с удоволствие биха се докопали до аметиста, за да унижат божествената Хатусу. Уени беше митанийски шпионин. Дошъл е при вас с готов план, нали? Нека го кажа направо — знам за ключа! — Хети пребледня. Ита преглътна с усилие и погледна изплашено настрани. Амеротке продължи безмилостно: — Чиста работа! Открадвате аметиста и даже няма да се наложи да го продавате. Само да го дадете на Уени и да си получите тлъстото възнаграждение. После изчаквате няколко месеца, докато нещата се уталожат. Хети нямаше да е първият жрец, който напуска храма и отива някъде другаде… — после съдията сниши глас: — Видях трупа на Немрат, готов за погребение. Дали неговата Ка 9 9 В египетската митология душата има три проявления: Ах, Ба и Ка. Ах е свръхестествената сила, присъща на душата (в битието или в отвъдното) при определени условия. Ба е „материалната“ и материализираната душа, която продължава да живее и след смъртта, а Ка е духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев. е тръгнала към Далечния хоризонт?

— Или пък е останала да търси справедливост тук, в този храм, а, Хети? Огледай се, виж как танцуват сенките! — Амеротке сграбчи жреца за рамото. — Виждаш ли статуята на Анубис? Един ден, може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще минеш през залите на отвъдното, ще застанеш пред боговете и ще признаеш престъплението си.

Хети тръсна рамо да се освободи.

— Какво престъпление? — възрази той. — Какво доказателство имате?

— Знаеш ли какво е наказанието за убийство, светотатство и кражба? — каза предупредително Амеротке. — И двамата с Ита ще застанете пред мен в Залата на двете истини и ще бъдете осъдени на смърт. Войниците ще ви отведат насред Червените земи, ще ви измъчват или ще се позабавляват с вас — и с двамата! — натърти съдията. — После ще ви накарат сами да изкопаете дълбоки ями в пясъка и ще ви погребат живи… — по лицето на Ита изби пот. — Ще ви погребат, а отгоре ще сложат тежки камъни. Пясъкът ще напълни носа ви, устата, очите… Ще почувствате изпепеляващ огън и вледеняващ студ… Дори и да успеете да си измъкнете, в което се съмнявам, като гледам колко крехка е Ита, но дори и да успеете, ще откриете колко гладни и отчаяни са лъвовете и хиените в пустинята, защото митанийците са избили всичкия дивеч. Да, лъвовете веднага подушват страха ти… Даже сигурно ще дойдат и ще се опитат да ви изровят… — Ита разтриваше ръцете си, сякаш замръзваше от студ. — Някога виждали ли сте как група лъвове изравят гроб от войната? Остават при дупката по цели дни…

— Престанете — прекъсна го Хети. — Нямате никакво право… — и се изправи.

— Имам, и още как! — отговори Амеротке. Погледна капитана на стражата, който седеше неподвижен като статуя. Изглеждаше изплашен, но Амеротке усещаше, че е невинен. — Хети, седни! Ти, Тетики можеш да излезеш навън, но не се отдалечавай. Ако Хети и Ита излязат без мое разрешение — Амеротке разпери длан, за да покаже пръстена на Хатусу, — веднага да бъдат екзекутирани! — Тетики стана. — Преди да излезеш — спря го съдията, — ми кажи само още едно нещо. Ти си бил на пост в нощта, когато Немрат беше убит, нали?