Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Да, господарю.

— Докато обикаляше галериите, забеляза ли Хети да е напускал поста си?

— Не, господарю!

— А Ита донесе ли му храна и питие?

— Видях я да идва, а после и да си тръгва.

— Но когато си я видял да се връща, тя е носела кана, нали?

— Да, точно така! — отвърна капитанът на стражата.

Амеротке се усмихна.

— Не е ли трябвало да остави каната при Хети?

Тетики кимна.

— Да…

— Ти беше споменал за някакви истории, че подчинените ти били срещали самия Анубис да се разхожда из храма…

Войникът се усмихна леко и поклати глава.

— Вероятно са видели някой жрец — отвърна засрамен той, — с маска… Понякога се случва.

— Моля те, разпитай пак твоите хора — рече Амеротке. — Кажи им, че искам точно описание на това, което са видели. Особено ръцете на… хм… божеството. — Тетики се поклони и излезе. Амеротке изчака, докато капитанът затвори вратата след себе си, и се обърна към останалите: — Възнамерявам да докажа — каза той без вълнение, — че и двамата сте убийци. О, Ита, ти си толкова хубава с тази дълга коса и гъвкава походка… Сигурно доста мъже копнеят да те пъхнат в леглото си?

— Аз съм жрица. Защо ме обиждате?

— Ти си убийца — отвърна Амеротке рязко. — Това, че Уени е тикнал ножа в ръцете ти, не те оправдава. Той ти даде онази кама с озъбената кучешка глава на дръжката, нали? А Немрат е бил доста похотлив, отдавна те е желаел, нали, Ита? Ти обаче само си примигвала с красивите си очи и си казвала, че сърцето ти принадлежи на Хети. Накрая апетитът му е бил напълно изострен и ти, Хети, си се съгласил да си поделите хубавата Ита. Но си му поставил условие никой да не научи за подялбата… — Амеротке замълча. Нямаше никакви доказателства. Надяваше се само, че упоритостта на тези двама убийци най-после ще се сломи. Погледна отново към жреца и продължи: — Да, точно така. Настоявал си Немрат да запази в пълна тайна новото си завоевание. Глупавият дебел сладострастник плати ли ти, а, Хети? Още не съм се срещал с върховния жрец на храма, но съм сигурен, че регистрите в Дома на среброто са документирали как Немрат е изтеглил значителна сума в някой от дните преди смъртта си… — двамата обвинени започнаха да се въртят, сякаш не можеха да си намерят място. — Добре — прошепна Амеротке, — мисля, че вече напредваме! Хети и Ита получават цяло състояние, а Немрат може да се позабавлява с Ита, но как и къде? Така Хети измисля невероятен план. Докато Немрат е на бдение в светилището на Анубис, Хети пази отвън, а Ита идва уж за да донесе храна и вино на Хети. Двамата чукат на вратата. Разбира се, внимават наоколо да няма някой от стражата. Немрат едва сдържа похотта си. Не може да повярва на късмета си. Ще легне с Ита. Тя ще прекара нощта в обятията му, нищо, че е забранено, нищо, че е пред очите на бога. През свещеното езеро е сложен импровизиран мост. Ита се вмъква вътре. Мостът е махнат и Немрат заключва вратата. Това, което Немрат не знае, е, че Ита носи камата на Уени и няма никакво намерение да се люби с жреца…

Лицето на Ита вече беше плувнало в пот. Непрестанно попиваше шията си. Хети гледаше към Амеротке с убийствен поглед. Шуфой стоеше като омагьосан и слушаше господаря си.

— Все още чакам доказателството! — изръмжа жрецът.

— А, да, разбира се, скоро ще стигнем и до него — отвърна Амеротке. — Имаме предостатъчно доказателства. Защото Немрат не се е сдържал и се е похвалил какво ще се случи…

— Невъзможно! Той се закле… — Ита затвори очи.

— Глупачка! — просъска Хети.

— Нека първо да завършим възстановката на убийството! — рече спокойно Амеротке. — Както казах, Немрат е очаквал Ита с неописуемо вълнение. Подредил е възглавниците за любовното ложе. А тя се е приближила до него и е забила камата дълбоко в сърцето му. С един-единствен смъртоносен удар. Немрат е умрял само за няколко секунди. Ита взема Славата на Анубис, почуква на вратата…

— Но ключът? — възкликна Хети. — Мостът не беше пипан…

— О, има още няколко подробности, които не съм разкрил. За моста заслугата е твоя, Хети. Предполагам, че си импровизирал с някоя дъска, от която бързо си се отървал впоследствие. Достатъчно е само да кажа, че Ита е използвала каменния блок, за да отключи вратата. После е подменила ключа на връвчицата около врата на убития, излязла е, двамата сте заключили отвън с истинския ключ, а Ита е отнесла аметиста в каната, с която ти е донесла вино. И сега стигаме до последната и най-опасна част от престъплението ви. На сутринта се налага вратата към светилището да бъде разбита. Настъпва объркване, Немрат е мъртъв, свещеният аметист е изчезнал. Никой не се сеща да провери ключа. Особено след като той все още си виси на гърдите на Немрат. В цялата паника никой не се интересува пасва ли този ключ в разбитата ключалка на вратата. Хети използва суматохата и сменя копието с истинския ключ. Така мистерията вече е пълна. Сигурен съм, че ще намеря още доказателства, рано или късно ще се добера до ключаря, направил копието, ще намеря дъската, която сте използвали за мост, ще обърна храма с главата надолу, докато не ви принудя да си признаете! — Амеротке се изправи и ги погледна. — Ще ви дам малко време, за да си поговорите.