Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Какво има да си говорим? — протестира Ита, като се оглеждаше наоколо. — Вие отсъдихте, че сме виновни, и сега ще умрем.

— О, не! — усмихна се Амеротке и седна отново. — Имате късмет! Това, което божествената Хатусу иска в този случай, не е въздаването на правосъдие и изпълнението на смъртната присъда, а връщането на аметиста. Защото Немрат сам е виновен за смъртта си. Ако си признаете и ми дадете Славата на Анубис, за да го върна на мястото му, ще се застъпя за вас пред фараона и ще издействам присъдата ви да бъде смекчена. И на двама ви ще бъде разрешено да напуснете Тива с дрехите, които са на гърба ви. Ще можете да вземете по едно оръжие и торба с храна и вода. Къде ще отидете и какво ще правите, е ваша работа, само няма да можете да се връщате в Тива. Ще сте прокудени завинаги и ще ви е забранено да служите в който и да е храм в Долен и Горен Египет! — Амеротке се наведе към тях. — Помислете си — каза той внимателно. — По-добре е, отколкото да се задушите до смърт насред Червените земи…

Стана и направи знак на Шуфой да го последва. Излязоха от светилището. Тетики и стражите стояха отвън в коридора. Началникът на храмовата стража побутна един дребен войник да се приближи към съдията.

— Господарю — Тетики коленичи и сведе глава, — този пазач е видял маскирания жрец — после се обърна към младежа и го подкани: — Разкажи на господаря Амеротке онова, което ми каза за Анубис!

— Не съм видял нищо — изпелтечи мъжът. — Може би е било сън или игра на светлината… — погледна бързо към колегите си в дъното на коридора.

Амеротке му се усмихна благосклонно:

— Ако наистина си видял това, което ме интересува, ще бъдеш награден. Не искаш да ми кажеш, защото другите ти се подиграват, нали? Да, ама съм сигурен, че и те са го виждали. Но само ти ще бъдеш похвален пред божествената…

Войникът погледна Тетики притеснено. После се обърна пак към съдията и заговори:

— Две нощи, преди да убият танцьорката, бях на стража в района между портите на храма и градината. По едно време чух стъпки и се обърнах бързо. Видях го само за миг: беше някой, облечен като Анубис, с черна маска на лицето, с бойни сандали и черна кожена пола. Имаше и дълго черно наметало…

— Мъж ли беше или жена?

— Не можах да преценя, но приличаше на жена. Имаше нещо елегантно в походката… — поклати глава. — Наистина не знам.

— Така — наведе се към него Амеротке, — искам да си спомниш точно какво е носела фигурата. Носеше ли нещо?

Пазачът затвори очи.

— Да! Приличаше на късо копие или тръба, не съм съвсем сигурен…

— Благодаря ти.

Амеротке освободи войника и се върна в светилището при Хети и Ита.

— Е? — попита той и седна. — Какво решихте?

— Имаме ли тържествената ви дума? — попита Хети.

— Да, но само при условие че върнете Славата на Анубис и направите пълно признание.

Хети кимна на Ита.

— Трябва да отида да взема нещо — каза тя.

Амеротке й разреши да излезе и я изчака, докато се върне. Когато дойде, в ръцете си носеше малка кожена кесия, оцапана с пръст и кал.

— Заровила си го в градината? — попита Амеротке. Тя кимна, отвърза връвта и извади огромния аметист. Шуфой подсвирна при вида на красивия камък. Амеротке го вдигна на светлината на фенера. Забеляза как в центъра зърната на кристала оформят глава на куче или чакал. — Добре! А сега — признанията.

— Бяхме много щастливи тук — започна Хети. — Аз печелех достатъчно, а откакто срещнах Ита, нямах за какво повече да мечтая. Но Немрат винаги я преследваше… — разтри очи и погледна уморено. — Един ден, преди десетина дни, докато бях в спалнята си, при мен дойде някой. Не знам кой беше. Не знам дори дали беше мъж или жена. Понякога се наричаше Уени, понякога Менсу…

— Менсу! — възкликна Амеротке. — Но това е един от пратениците на Митани.

— Да, знам. Веднъж гласът му беше приглушен, друг път ясен, понякога висок, друг път нисък… — Хети се почеса по челото. — Веднъж си помислих, че наистина е Уени, но после него го убиха, а при мен дойде някой друг, който сякаш знаеше всичко, така че се запитах дали въобще в началото е бил Уени… Както и да е, първият ми тайнствен посетител твърдеше, че мога да стана по-богат, отколкото някога съм си мечтал, ако открадна Славата на Анубис. Разбира се, отговорих, че това е лудост, че никой не може да го направи. Стана въпрос за голяма сума, ама наистина много голяма сума… — Хети поклати глава. — Отговорих, че трябва да го обсъдя с Ита. Посетителят ми не беше много доволен, но се съгласи. При следващото посещение казах, че сме съгласни, но ще трябва да въвлечем Тетики или Немрат в заговора. Оня ми рече да не ставам глупак…