Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Кажи ми — посочи той редицата с колесници, — тези са готови за тръгване, нали?

— Да, господарю, отиват да патрулират в Червените земи, защото няколко търговци се оплакаха от нападения на либийски разбойници.

Амеротке се приближи и пред озадачения поглед на слугата се качи на една колесница, а после слезе. Помоли един от конярите да прегледа предните крака и юздите на животните, благодари му разсеяно и след това се върна в двореца.

Пред покоите на фараона Амеротке се сблъска на вратата с излизащия Сененмут.

— Божествената Хатусу е божествено сърдита! — рече везирът. Съдията потупа кожената торбичка, в която държеше аметиста. Сененмут се усмихна: — Дано ти успееш да й оправиш настроението — и двамата заедно се върнаха в покоите на фараона.

Царицата се беше отдала на възможно най-царствената сръдня. Щом зърна съдията, сбърчи още по-сърдито вежди:

— Научих за нови убийства в храма на Анубис!

Амеротке коленичи и допря чело в земята. В същото време остави кожената торбичка да се отвори и от нея се показа свещеният аметист. Хатусу рязко си пое въздух и съдията чу шляпане на сандали. Царицата спря пред него и го дръпна за ръката да се изправи. Когато Амеротке вдигна очи, тя вече беше хванала Славата на Анубис в две ръце и го въртеше на всички посоки. Съдията набързо й разказа какво се бе случило предната вечер в храма. Хатусу не преставаше да се разхожда нагоре-надолу, а лицето й преливаше от радост. Дори не си направи труда да изрече проклятие по адрес на престъпниците.

— Направо нямам търпение! — възкликна тя. — Искам да мина през целия храм на Анубис с аметиста в ръка, за да покажа на онези надути жреци колко благосклонни към мен са боговете… — седна на трона си, без да отделя поглед от свещения камък. — Много сме доволни от теб, Амеротке. А ръкописът на Синухе? На сигурно място ли е?

— В къщата ми, господарке.

— А убиецът?

— Мисля, че знам кой е. Получихте ли съобщението ми?

— Да, да, получихме го. Отговорът е, че Тушрата иска мир, но голяма част от съвета му иска война.

— А по другия въпрос?

— Не мога да ти кажа. Изпратих един управител да провери.

— Нека сблъсъкът да се състои тук — прошепна съдията. — Когато Мареб пристигне, нека седне при нас. Господарю Сененмут, бих искал да се увериш, че не е въоръжен.

Сененмут вдигна вежди, стана и отиде до вратата. Настроението на Хатусу се промени. Лицето й беше станало жестоко. Хапеше устните си както винаги, когато бе ядосана. Сененмут тъкмо се беше върнал, когато на вратата се почука. Влезе един слуга, който обяви, че Мареб чака.

— Нека Мареб влезе — отвърна царицата. — Но кажете на охраната да го претърси от горе до долу.

Слугата се оттегли. Малко след това Мареб пристъпи в залата, беше с прясно намазана коса и гладко избръсната брада. Амеротке си спомни как изглеждаше вестителят насред Червените земи, но си забрани да изпитва състрадание. Мареб беше убиец, отговорен за смъртта на много хора. Сега той не знаеше какво да прави, а само пристъпваше от крак на крак.

— Седни, Мареб! — нареди Хатусу. — Ето тук, ела по-близо до трона ми… — Мареб, разкъсван между протокола и желанието си да угоди, се подчини. — Тук си по поръка на Амеротке!

— Мареб, ти знаеш — започна Амеротке, — че картите на Синухе са у мен… — посочи към масичката, където Хатусу беше оставила Славата на Анубис. За момент съдията зърна изненадата у вестителя. — Хети и Ита са опозорени — продължи той почти шепнешком. — Прогонени са от Тива…

— Радвам се, господарю Амеротке…

— Не, не се радваш, Мареб — сряза го съдията. — Напротив. Разтревожен си и се страхуваш и има защо. Ти си убиецът в храма на Анубис. Ти имаш бойни сандали, черна кожена бойна пола, наметало и маска с глава на чакал. Ти си отговорен за убийството на митанийските пратеници и на хесетката. Освен това се опита да убиеш и мен насред Червените земи, но нещо не се получи — Мареб беше готов да скочи на крака, но Амеротке сграбчи ръката му и я стисна здраво. — Тук си в присъствието на бог, Мареб. Божествената Хатусу ще произнесе присъдата си. Да започнем със службата, която изпълняваш — продължи Амеротке. — Ти, Уени и Хордет, твоят добър приятел, сте били обучавани заедно в двора на Тутмос I, бащата на настоящия фараон. Подготвяли са ви за царски вестители. След това и тримата сте започнали служба в Дома на пратениците. Гордеел си се със службата си, нали? Баща ти и по-големият ти брат също са се хвалели с теб. В Дома на живота си бил най-добрият ученик, особено в изучаването на чужди езици и на обичаите на народите, които живеят извън пределите на Египет. И понеже вестителите винаги пътуват по двойки, първо си служел с Хордет, а след „изчезването“ му — с Уени.