Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Хордет ли? Казах ви, че почти не го познавах…

— И точно тази лъжа те издаде. Нека да ти разкажа всичко — продължи Амеротке. — В гробницата на Тутмос I има рисунка, която показва теб, Хордет и Уени коленичили пред фараона. Забелязах, че ти и Хордет сте изобразени хванати за ръка — Амеротке замълча за момент. — Сигурен съм, че ако поискам да разровят в архивите, ще се окаже, че двамата с Хордет сте били много близки приятели. Времето е минавало. Уени се е оженил за митанийка. Хордет я е пожелал и тя е отвърнала на чувствата му. Уени е подивял от ревност. Удушил е жена си по време на една разходка по Нил, после се е срещнал с Хордет в разрушения храм на Бес, където е убил и него — погледът на Мареб ставаше все по-напрегнат. — Убил е най-добрия ти приятел — каза Амеротке тихо. — Хордет е бил най-добрият ти приятел, нали?

— Да, но аз…

— Всичко би свършило дотук, ако не се оказало, че има свидетел на убийствата, един престъпник, наричан Ловеца на крокодили. Казано накратко, Уени е станал професионален убиец, известен като Градинаря. Защо? Вероятно защото е бил изнудван от Ловеца на крокодили, но сломен от скръб и угризения заради убийството на жена си, Уени много е искал да построи разкошна гробница за нея и за себе си в Некропола.

— Подозираше ли, че Уени е убил приятеля ти? — попита Сененмут.

— Да — отвърна Амеротке вместо вестителя. — Но Мареб е запазил подозренията за себе си. Когато с Уени сте били определени за пратеници до Митани, Тушрата и Уанеф веднага са прозрели злостта в душата на Уени. Подкупили са го, за да шпионира за тях. Може и да го е правил, но не са му се доверявали. Огледали са се за някой друг — Амеротке спря. — След това са се заредили други, по-неотложни въпроси, а миналата година божествената Хатусу пое в поход на север. Митанийците претърпяха катастрофална загуба. Брат ти и баща ти са били в армията, но не са били убити, нали, Мареб? Били са взети за пленници и митанийците са насочили вниманието си към теб… — долната устна на Мареб потрепери. — Какво ти предложиха, Мареб? Животът на баща ти и брат ти срещу дребни услуги. Заплашиха те, че ще ги убият, ако не им съдействаш, нали? Или пък ти предложиха злато и сребро? Освен това са ти казали, че Уени е виновен за смъртта на Хордет — Амеротке разтвори ръце. — Уени беше предател. Беше готов да се продаде на всеки. Ти обаче си бил различен.

— Вярно ли е? — попита Сененмут. — Живи ли са баща ти и брат ти?

— За мен са мъртви — отговори Мареб едва чуто. Изведнъж се промени, изглеждаше изоставен и нещастен, нямаше ги самочувствието и гордостта му.

— Митанийците — продължи Амеротке — бяха принудени да подпишат мир. Наложи се да дойдат в Египет. Тушрата може и да си стои в Оазиса на палмите, но истината е, че моли за мир. За да прикрие срама си, се опитва да направи за смях нашия фараон. Иска връщането на саркофага на сестра си. Чул е някакви слухове, че бащата на божествената я е убил. Освен това митанийците са и големи търговци. Разбрали са за ръкописа на Синухе и са се полакомили за него. А и Славата на Анубис е добро „мирно“ завоевание. Кога се свързаха с теб? — попита Амеротке. — Когато пристигна в двора им ли? — Мареб го погледна, без да отговори. — Уени е трябвало да им служи за прикритие, докато ти вършиш истинската работа. Първо Славата на Анубис. Отиваш при Уени, той не знае кой си, единственото, което трябва да знае, е, че ти говориш от името на Тушрата. Примамваш го със смесица от подкупи и заплахи. Наредено му е да купи ножове от пазара на Тива, а после му е казано как точно трябва да бъде откраднат свещеният аметист. Уени от своя страна предава всичко това на Хети и Ита, а планът е бил Славата на Анубис да напусне пределите на Египет с отпътуването на митанийските пратеници. Но аз успях да го върна.

Мареб примига. Вече беше възвърнал част от самообладанието си.

— Господарю Амеротке, много се радвам, че сте го открили…

— Стига, Мареб! А с горкия Синухе си се отнесъл най-несправедливо — продължи съдията. — Майсторски си се маскирал като жена… Да, с твоите тънки крака можеш да минеш за жена. Това твоя идея ли беше или на Уанеф? Подозирам, че е по-скоро твоя, малка предпазна мярка, за да предизвикаш още по-голямо объркване. И така… на Синухе се представяш за митанийка и му показваш печата на Тушрата, за да може да ти се довери. Предлагаш му огромно богатство. Въпреки това от страх да не ви проследят решаваш да се срещнете в храма на Бес. Каква ирония! Точно на мястото, където Уени е убил приятеля ти, нали?