Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Не… Нищо не усещам — отвърна писарят.

— Точно това ме тревожи — каза Шуфой мрачно. — Белет каза, че подготвят истинско кулинарно празненство. Дори и двамата със Сели да са излезли, къде са Ая и кучето?

Пренхое не можа да измисли отговор. Шуфой отиде до кухнята, където забеляза, че глинената печка не е била палена днес, а някой е вдигнал ленените покривки от масата. Извади камата си. Пренхое също извади своята. Шуфой се качи по стълбите към спалнята на горния етаж. Отвори вратата, обгърна с поглед разхвърляното легло, измачканите спални дрехи и калните стъпки по пода. Сърцето му спря за миг, а устата му пресъхна — Белет обичаше реда и чистотата и домът му винаги блестеше излъскан и спретнат.

Провериха раклите и ковчежетата, но ценните вещи бяха недокоснати.

Шуфой тръгна да излиза от спалнята, но почти инстинктивно долови някакво движение отдясно. Вдигна слънчобрана си и нанесе изненадващ удар на спотаилия се нападател. В същия момент Пренхое извика и последва дрънчене на ножове. Шуфой се обърна и видя, че писарят се бие с някакъв маскиран мъж. Междувременно нападателят на джуджето се изправи и се втурна към спалнята. Шуфой се наведе и с всичка сила заби рамото си в стомаха му. Той изохка и се преви. Някъде отзад Пренхое крещеше като войник. След всеки удар неговият противник отстъпваше все по-назад към верандата с колоните. Шуфой вдигна отново слънчобрана си и започна да мушка и да ръга нападателя си с него. Стремеше се да го изтика към края на стълбите. Мъжът изпадна в паника и започна да отстъпва с бавни крачки. Когато стигна до ръба на стълбището, Шуфой се нахвърли върху него с камата си. Нападателят отскочи назад, подхлъзна се на най-горното стъпало и се строполи надолу. Удари гърба си, а след още един тъп звук главата му отскочи настрани. Шуфой се завъртя на пета и с див рев се спусна да помага на приятеля си. Вторият нападател се изплаши. Насочи камата си към Пренхое, но после размисли и го удари на бяг. Прехвърли крак през перилата на чардака, но писарят го настигна и заби камата си в оголения му врат. Кашляйки и давейки се, нападателят политна надолу.

За момент Пренхое и Шуфой само стояха и дишаха на пресекулки.

— Не биваше да го убиваш… — тъжно отрони джуджето. — Сега как ще разберем къде са Белет и Сели! — приближи се до една от колоните на верандата и погледна надолу. Мъжът лежеше проснат по очи в растяща локва кръв.

Слязоха по стълбите и свалиха маската от лицето на първия нападател. Имаше огромен белег на дясната буза. Шуфой внимателно претърси трупа.

— Нищо — измърмори той. — Професионален убиец.

Изтича отвън при другия убиец. Лицето му беше мръсно и небръснато, единственото му око беше полуотворено, а другото представляваше просто зараснала черна кухина. Претърсиха и него. Пак нищо. Тръгнаха да изследват къщата — някъде може би се спотайваха и други бандити, но никъде не забелязаха нищо нередно. Накрая Шуфой надникна и в работилницата на Белет. И тук всичко изглеждаше нормално, освен…

— Празно! — прошепна дребосъкът. — Къде са инструментите от сандъчето? Защо е разхвърляно така? — почеса се отново по главата и погледна към Пренхое. — И какво излиза? — възкликна той. — Белет и Сели са изчезнали. Взета е малко храна, липсват и инструментите… Не вярвам ключарят да се е върнал към старите си навици, Сели не би му позволила… Тогава остава другият вариант: тук е дошъл тайнственият мъж от Сборището на хиените, отвлякъл е Белет и Сели и е задигнал инструментите. А това означава само едно: скоро ще дойде ред и на грабежа!

— Може пък само да е дошъл да го предупреди да си държи устата затворена — каза Пренхое, — а после да са откраднали инструментите му.

— Тогава къде са труповете? — още докато изричаше това, Шуфой замръзна. Изтича в градината и коленичи до зеленчуковата леха. Започна да рови пръстта и направи знак на Пренхое да му помогне. Скоро откриха плиткия гроб. Трупът на Ая с подгизнала от кръв нощна роба лежеше до кучето с премазан череп. Пренхое се обърна и повърна. Шуфой се изправи на крака разтреперан. Погледна към къщата. Имаше ужасното предчувствие, че никога вече няма да види Белет и Сели. Приближи се до Пренхое и го потупа по рамото.

— Жалко, че убихме онези двама грозници — каза му той. — Сега нямаше да гадаем къде са отвели нещастния ключар. Печките са студени, значи на падението е станало през нощта… — Пренхое само подхълцваше. Джуджето продължи да разсъждава на глас: — Оставили са двама от бандата, за да ни причакат… Явно са разбрали, че Белет очаква гости. И всичко това означава, че планираният обир ще се случи много скоро… Може би още тази вечер… Иначе защо ще ги е грижа дали и кога някой ще открие, че Белет и Сели са изчезнали? — Шуфой поклати недоволно глава: — А може дори да обвинят приятелите ми за престъплението… Но, от друга страна, щом ни причакаха само двама главорези, значи бандата не е голяма и не могат да си позволят да оставят повече… М-да! Мисля, че е време да посетя някои свои стари познайници в селото на „носорозите“. А ти, Пренхое, иди да доведеш Асурал и неколцина от хората му. Тялото на Ая трябва да бъде погребано подобаващо.