Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Да — отвърна Белет. — Един приятел, Шуфой…

В очите на водача се появи тревога:

— Джуджето ли? Слугата на Амеротке?

— Да… — отрони Белет.

— Кога трябваше да дойде?

— Днес следобед…

Водачът извика двама от групата си настрана. Белет наблюдаваше как им говори нещо. Накрая подсили думите си със заповеден жест. Двамата мъже се отдалечиха бързо. Белет затвори очи. Знаеше къде отиват. Връщаха се в Тива, в празната му къща, за да причакат Шуфой и Пренхое.

Водачът се приближи отново.

— Моля ви — приплака Белет, — Шуфой не е направил нищо лошо…

Този път ударът беше по-силен. Сели протестира, но водачът я сграбчи за гърлото и започна да я стиска силно, докато Белет не го помоли да спре. Блъсна я настрани. Изпразни торбата на земята. Белет се възхити колко добре бе действала групата. Никой от инструментите не беше за дърводелство или за обработка, а само за ключалки.

— Хайде, Белет — рече водачът, сякаш нищо не се бе случило. — Разкажи ми малко повече за всеки инструмент — какви ключалки отваря…

— Но аз… откакто… — запелтечи Белет.

— Знам за прословутото ти „поправяне“ и „следване на правия път“. Спести ми тези глупости. Интересуват ме инструментите, направени от баща ти, дано Ра се смили над душата му. За какви ключалки ги е направил…

— Казвам ти — настояваше Пренхое, — сънят, който сънувах снощи, беше наистина невероятен… — младият писар се опитваше да разведри приятеля си Шуфой, който още ходеше угрижен за господаря си, оцелял по чудо след някакъв доста съмнителен инцидент в Червените земи. След завръщането си в Тива Амеротке бе откаран направо в Дома на милион години и нито Норфрет, нито някой друг бе успял да поговори с него. Стомахът на Шуфой се обади. С нетърпение очакваше угощението в дома на Белет. Освен това много съжаляваше, че беше поканен заедно с Пренхое, който сега не спираше да дърдори: — Сънувах, че правя любов с една красива девойка долу на брега. Изведнъж земята рязко потъмня. Слънцето стана черно и някакви огромни кръвожадни същества се появиха от тъмнината. Имаха глави на гущери и тела на човеци. Помислих си, че са гълтачи от отвъдното. Бях сам-самичък. Видях една колесница, която се бе устремила към мен. Тогава се появи ти, грабна ме и ме отнесе…

— А момичето? — попита Шуфой шеговито.

Пренхое изсумтя. Отбиха от главната улица и тръгнаха по тесните странични улички към дома на Белет. Стигнаха до малката двуетажна къща и Пренхое почука на вратата. Никой не отговори. Шуфой заудря със слънчобрана си, защото стомахът му наистина плачеше за храна.

— Сигурен ли си, че ни очакват? — попита Пренхое.

— Белет винаги държи на думата си. Иска да ми благодари за всичко, което направих за него.

— Да не би да сме сбъркали деня? — настоя писарят. — Кога трябваше да го навестим? В деня, когато Тот 6 6 Древно божество в египетската митология, господар на Луната, бог на писмеността и на летоброенето, изобразяван като ибис или като човек с глава във формата на ибис; в отвъдното нему е възложено да води сметка за греховете на мъртъвците; покровител е на писарите и на маговете. — Бел.ред. надминава яркостта на Атум 7 7 Древно божество със соларен произход. В по-късно време се свързва с Ра, като представя залязващото слънце. — Бел.прев. , или в деня на годишнината от нападението на Сет над Хор 8 8 Според египетските вярвания, когато Сет извади дясното око на Хор, настъпва слънчево затъмнение, а когато посегне на лявото — лунно. — Бел.ред. ? Понякога се обърквам…

Шуфой не го слушаше. Почеса се по твърдата глава и тръгна надолу по улицата да заобиколи къщата откъм задния й вход. Вече се тревожеше, че нещо не е наред. Белет и Сели бяха много гостоприемни. Трябваше вече да ги чакат на вратата. Стигна до градинската порта. Бутна я, но тя се оказа заключена. Странно! Денем вратата към градинската алея винаги стоеше отворена. Пренхое промуши глава през плета и надникна в двора.

— Копал е нещо — извика той.

Шуфой погледна в същата посока. Напрежението му се усили. И друг път бе идвал тук, а от Белет знаеше, че точно онази леха е засадена с екзотични зеленчуци. Сега те лежаха разпръснати около прясно изкопаната пръст. Пренхое помогна на дребосъка да се прехвърлят през оградата. Стигнаха до задната врата и Шуфой я отвори:

— Белет? Сели? Ая? — никой не отговори. Джуджето пристъпи вътре и замръзна на място. Със сигурност нещо не беше наред. — Пренхое — прошепна той, — подушваш ли нещо?