Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Жертвите на Анубис» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2002, ISBN: 2002, Издательство: Труд, Жанр: Исторический детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жертвите на Анубис: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жертвите на Анубис»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Какво обединява зловещите убийства на кротък пътешественик, мирен пратеник, царски вестоносец, млада танцьорка, и жрец от храма на Анубис? Как е бил откраднат огромният аметист, пазен зорко от двама пазачи в заключено отвсякъде помещение? Каква тайна крие гробницата на Тутмос I, чието местонахождение е известно само на неговата дъщеря и настояща царица? Единствено съдията Амеротке — този древен Шерлок Холмс, се оказва способен да открие отговора на тези въпроси, но дори и неговият живот виси на косъм. Това е малка част от заплетения сюжет на „Жертвите на Анубис“ — третата книга от нашумялата крими поредица на британеца Пол Дохърти „Египетски загадки“.

Жертвите на Анубис — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жертвите на Анубис», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Амеротке кимна. Цяла Тива знаеше историята, как войнственият Тутмос I си избрал великолепно място, скрито в Долината на царете, и решил да бъде погребан там. Наел най-добрия майстор строител Инени, отвел стотици военнопленници, слуги и осъдени престъпници на избраното място и пратил войска да ги охранява. Никой от работниците не се завърнал. Когато Тутмос починал, само неколцина довереници съпроводили тялото му до царската гробница. Строителят Инени бил много горд, хвалел се, че никой не бил виждал, не бил чувал и дори не можел да си представи къде е погребан фараонът.

— А защо всъщност Тушрата толкова иска саркофага? — този въпрос отдавна глождеше съдията.

Хатусу отговори толкова тихо, че Амеротке едвам я чу.

— Заради слуховете… За първи път ги чух още като дете. Разправят, че баща ми е бил лудо влюбен в Бения. В пристъп на ревност, когато разбрал за връзката й с един от придворните, я удушил. Други пък твърдят, че митанийката била погребана жива… — Хатусу замълча. — Може би Тушрата просто иска да открие истината. Утре ще разберем…

Рано на следващата сутрин избраните от царицата хора се събраха пред Дома на среброто и съпровождани от един ескадрон стрелци, се отправиха към Долината на царете. Най-отзад на шествието до волската каруца, с която щяха да пренесат саркофага на Бения, вървяха десетина слуги. Когато навлязоха в долината, оставиха войниците да охраняват местността, а Сененмут, Хатусу и Амеротке заедно със слугите поеха по една виеща се тясна пътека, която водеше направо към скалите. Хатусу носеше удобна бойна пола и бронзови набедреници. Краката й бяха обути в тежки сандали, каквито носеха пехотинците, а главата и раменете й бяха покрити с воал. Не носеше бижута и пръстени, а смешни кожени ръкавици. При това настоя Сененмут и Амеротке също да си сложат такива ръкавици.

— Ще видите защо — предупреди ги тя загадъчно. На колана й бе прикрепен меден цилиндър и тя придържаше върха му, сякаш беше кама. Обясни, че в него се намирал планът на Инени, който описвал точното местонахождение на гробницата и на опасностите, които криел.

— Опасности? — полюбопитства Амеротке.

— Баща ми беше хитър като леопард и зъл като кобра — отвърна царицата. — Ще видите сами.

На Амеротке това място му изглеждаше самотно и потискащо — от двете страни се издигаха голи остри зъбери, а тишината беше направо зловеща. Слугите, които ги съпровождаха, до един бяха глухонеми. Под заплаха от жестока смърт всички бяха положили клетва да не издават нищо от това, на което щяха да станат свидетели.

Групата безмълвно се изкачваше по пътеката.

Отминаха останките от лагера на робите, които бяха построили гробницата.

— Била ли си тук преди? — попита Сененмут.

— Само веднъж — отговори му Хатусу. — Баща ми ме доведе, за да ми покаже входа на гробницата. Смяташе, че ще искам да бъда погребана с него. Но аз ще си построя собствена гробница… — добави тя и сложи ръка върху рамото на Сененмут. — Ще бъдем заедно по пътя към Далечния хоризонт.

В отговор Сененмут погали ръката й.

Амеротке огледа скалите от двете страни. Никъде не се забелязваше и следа от вход на гробница. Неочаквано Хатусу им извика да спрат. Отвори медния цилиндър, извади от него овехтял папирус и се вгледа внимателно в знаците по него. После посочи една козя пътека встрани, която се извиваше към отвесна скала.

— Това ли е? — попита Амеротке. Хатусу ги поведе уверено. Сененмут и съдията я последваха: — Сега разбирам защо ни накара да си сложим тези ръкавици…

Скалите бяха така остри и назъбени, сякаш бяха нарочно издялани като ножове. Катереха се с усилие и заради все по-жаркото слънце, което нагряваше камънаците. От една цепнатина изскочи змия, обезпокоена от непривичния шум. Амеротке замръзна на място, а змията изчезна. Стигнаха до отвесната скала, но и тук нямаше следа от вход. Хатусу продължи да се катери. Амеротке я последва, а по гърба му вече се стичаше пот. Сененмут ахна и съдията проследи погледа му — царицата беше изчезнала, сякаш някаква невидима ръка я бе отнесла от скалата. Везирът и Амеротке ускориха крачка.

— Насам! — изгука отнякъде Хатусу. Двамата погледнаха наляво. Тя стоеше в една цепнатина, много хитро прикрита в гънките на скалата: дори и най-опитният планинар би я взел за сянка, за игра на светлината. В този момент дойдоха слугите. Двама бяха паднали по пътя и сега внимателно разтъркваха насинените си хълбоци и ожулените си колене. От цепнатината навътре започваше тесен проход — хладен и тъмен. Сененмут щракна с пръсти. Веднага светнаха няколко преносими фенера. Под мъждукащата им светлина Амеротке хвърли бърз поглед на пещерата и подсвирна от изненада. Намираха се във висока зала, старателно изсечена в скалата. Каменните стени бяха загладени, а тясна пътека водеше навътре в тъмнината. Хатусу взе тояга от ръцете на един слуга.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жертвите на Анубис»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жертвите на Анубис» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жертвите на Анубис»

Обсуждение, отзывы о книге «Жертвите на Анубис» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x