Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

В този миг входът на шатрата рязко се вдигна. Влязоха слуги, понесли подноси с ястия от печени пъдпъдъци, месо от антилопа, смокини и други плодове. Въздухът се изпълни с аромата на храната, но Амеротке беше впечатлен от друго — слугите бяха черни като нощта и с не по-висок ръст от Шуфой! Изглеждаха като деца, а всъщност бяха зрели мъже и жени. Всички бяха голи, като се изключат кожените превръзки около слабините и дрънчащите по китките им гривни. Беше чувал разкази за такива хора от джунглите далеч на юг, но за пръв път ги виждаше на живо.

— Харесват ли ти нашите дребни хора, Амеротке? — попита Тушрата. — Получих ги в дар от племенния им вожд.

Амеротке долови заплахата. Царят на Митани припомняше на Египет, че той също има силни съюзници. Слугите се поклониха и излязоха. Съдията вежливо опита от всички предложени ястия, но Мареб отказа да докосне каквото и да е и остана решителен и безмълвен. Амеротке използва прекъсването, за да обмисли онова, което Уанеф бе казала за кражбата на аметиста. Да, сигурно е възможно някой да се вмъкне в светилището точно когато жреците се сменят, и да се спотаи в някоя от нишите, после да убие Немрат и да избяга в последвалото объркване. Само че как е успял да се вмъкне толкова лесно? И дали е имал съучастник?

Забеляза, че Тушрата и Уанеф си шепнат, и сведе глава.

— И тъй, Амеротке, приемаме уверенията на Египет, че пратениците ни занапред ще са в безопасност — изрече Тушрата. — Можете да си тръгнете още тази вечер преди смрачаване и официално да съобщите на царица Хатусу, че пратениците ще се върнат на масата за преговори утре сутринта. Мирът ще бъде сключен до пет дни.

Тушрата направи жест, който означаваше, че аудиенцията е приключила. Амеротке въздъхна. Той се изправи, поклони се и придружаван от Мареб, напусна павилиона. Навън слугите джуджета стояха скупчени и ядяха фурми с мед. Амеротке забеляза, че в коланите на някои от тях бяха затъкнати малки тръбички, а около врата им висяха миниатюрни кожени кесийки. Войникът, който ги беше придружил до павилиона, сега заведе съдията и спътника му до малка шатра, постлана с черги. Настани ги в нея и им посочи малката масичка, върху която имаше покрити с лен чинии с храна и голяма кана с изстудено вино.

— Какви варвари! — възкликна Мареб. — Дори не ни предложиха да се измием, преди да ни поднесат храната… А и не биваше да се съгласявате с унизителните им условия, все пак аз съм вестител на божествената…

Амеротке се наведе към него.

— Кажи ми, Мареб — попита той тихо, — но ми кажи истината. Използвал ли си някога положението си на вестител, за да демонстрираш презрението си към тях?

Мареб наведе глава.

— Трудно е — прошепна той. — Много обичах баща си и брат си. Техният убиец сега седи насред пищната си шатра и се тъпче като варварин, какъвто всъщност си е… Ще ми се божествената да бе стъпкала столицата му, да я бе изгорила до основи, а после да го бе убила като куче…

Амеротке долови някакво движение пред палатката и вдигна ръка за тишина. В отвора на входа се показа Уанеф.

— Удобно ли сте настанени?

— Да, благодарим за гостоприемството — отвърна съдията.

— Конете ви са нахранени и напоени, освен това помолих оръжейниците да проверят колесницата ви, за да се уверят, че всичко е наред…

— Нямат право да я докосват! — извика Мареб.

Уанеф го погледна убийствено.

— Поздравявам ви за успешния ви дебют като мирен пратеник, господарю Амеротке — каза тя и тръгна към изхода. — Починете си и се пригответе за път — и излезе безшумно.

Мареб изсумтя и се просна върху своята кушетка. Амеротке се настани върху няколко възглавници и се замисли. Защо им беше толкова забавно на митанийците? И защо не поискаха никаква отплата за смъртта на Снерфу? Не че бяха в положение да се надяват на репарации, но можеха поне да го поставят като условие? И откъде знаеха с такава точност къде Уени бе скрил ръкописа на Синухе? Дали знаеха и местонахождението на аметиста? Амеротке се унесе в дълбок сън. Когато Мареб го събуди, съдията осъзна, че денят вече клони към края си.

— Слънцето вече залязва — каза вестителят. — Ходих навън, конете са нахранени, а с колесницата всичко е наред.

Амеротке стана и изми ръцете и лицето си. Хапнаха малко от храната и той пийна няколко глътки вино. Навън се чу тропот на копита. Мареб подаде глава навън и съобщи на съдията, че митанийският ескорт вече ги чака. Двамата излязоха от шатрата и се качиха в колесницата си. Вечерният бриз беше разхладил въздуха и слънцето не напичаше толкова жарко, а червеният му диск ставаше все по-кървав, докато слизаше на запад и удължаваше сенките. Целият лагер кипеше в подготовка за нощта. Мареб дръпна юздите и подкара конете. Митанийците ги придружиха до края на лагера, след което направиха рязък завой и се отправиха назад без никакъв жест или дума за довиждане. Вестителят се обърна, изхрачи се и плю в прахта: неговият израз на презрение. Разтърси юздите и конете преминаха в галоп.