Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Разбирам езика ви — пророни той без предварителен поздрав или други официалности. После ги подкани с жест да седнат пред него. Мареб и Амеротке се подчиниха. Слуги им поднесоха изстудено вино и захаросани фурми. Амеротке взе виното, но отказа храната. Тушрата взе една купа и започна да пълни устата си с фурми, като мляскаше шумно в знак на презрение. — Очаквам да ми обясните смъртните случаи, съпътстващи мирните преговори!

— Не съм дошъл да обяснявам нищо, господарю — отвърна Амеротке. — Защо да обяснявам неща, за които Египет не е отговорен?

— Един от моите пратеници беше убит!

— Един от нашите вестители също.

Тушрата зачопли с нокът зъбите си и се усмихна.

— Тогава защо сте тук, уважаеми Амеротке? Защо не сте в Залата на двете истини?

— Египет иска мир — отвърна съдията, — но при условията на божествената Хатусу, дъщеря на Ра. Колкото до смъртта на Снерфу, Египет не носи отговорност за нея. Тук съм, за да ви уверя в това.

Амеротке не обърна внимание на протестния вой на Хунро и Менсу. Лицето на Уанеф не издаваше нищо.

— Какво искате да кажете? — кресна Тушрата. — Че Снерфу е бил убит от митанийска ръка?

— Вие го казвате, господарю. Освен това не съм много сигурен с какво мога да ви изненадам при разкритията за изчезването на аметиста Славата на Анубис, за смъртта на Синухе Пътешественика и за кражбата на ръкописа му…

Жълтеникавото лице на Тушрата се зачерви от гняв.

— Не дойдохме в Египет, за да крадем…

— Значи не знаете нищо за всичко това?

Тушрата поклати глава. Уанеф се изкашля, за да прочисти гърлото си. Гривните й издрънчаха. Съдията бе убеден, че това е знак за Тушрата да се въздържа.

— Уважаеми Амеротке — рече тя, — онова, което знаем за смъртта на вашия вестител Уени…

— Той беше предател — прекъсна я съдията, — готов да продаде себе си и всичко на онзи, който предложи повече. Това включваше ли и вас, господарке?

— Уени беше шпионин — усмихна се виновно Уанеф. — Той мамеше обаче и нас… — тя сбърчи вежди, — но така правят всички предатели, нали? Научихме — каза тя и си пое въздух, — че Уени е убил Синухе. Взел е ръкописа и го е скрил в гробницата си в Некропола. Освен това е откраднал и Славата на Анубис, но се е опитал да го продаде на други, не на нас…

— Явно имате много свои хора в Тива — възкликна Амеротке. — А „научихте“ ли как точно Уени е откраднал аметиста? Виждали сте светилището на Анубис, нали?

— Според нашите разузнавачи вестителят е бил в параклиса още от момента, в който Немрат е влязъл. Убил е жреца, скрил се и е излязъл едва когато престъплението е било открито — при тези думи Амеротке примига изненадано: не се беше сещал за такъв вариант.

Мареб пристъпи напред, сякаш искаше да каже нещо, но Уанеф вдигна ръка:

— Сега върховният съдия е говорителят на фараона! — каза грубо тя. — Ти си тук като негов водач и придружител. Вече не желаем да имаме нищо общо с вестителите на Египет — свали ръка и погледна Амеротке. — Волята на цар Тушрата е утре сутрин заедно да се върнем в Тива и да продължим с преговорите. Ще приемем всичките ви условия, ако махнете Мареб от храма на Анубис и ако предадете на Митани саркофага с тялото на Бения, сестрата на цар Тушрата.

— Нали знаете, че тялото й е балсамирано и е положено в царската гробница? Защо да не почива в мир с фараона, нейния господар? Колкото до Мареб, той е съвестен слуга на царицата и с нищо не е нарушил заповедите й…

— Исканията ни са крайно скромни и напълно разумни — отговори му Тушрата бавно. — Бения беше любимата ми сестра. Бих желал, когато ме положат за вечния ми сън в моята гробница, сестра ми да е до мен!

Амеротке се поклони:

— Ще се погрижа лично. Но се налага да чуя аргументите ви против Мареб…

— Вашият вестител загуби свои близки в голямата битка на север. Би трябвало да прикрива чувствата си по-внимателно: презрителната усмивка, грубият тон…

Съдията усети как юмруците на Мареб се свиват, и сграбчи ръката му, за да го удържи. С крайчеца на окото си зърна подигравателното лице на Уанеф. Неусетно атмосферата се беше променила. Уж Хатусу държеше юздите на силата и контролираше мирното споразумение, уж Тушрата бе поставен на колене, а в същото време митанийците им се надсмиваха. Какво ставаше тук?

— А защо не ни съобщихте за действията на Уени още в Египет? — попита Амеротке, като се опитваше да звучи властно.

— Сметнахме, че би било по-безопасно, ако разкрием тази новина тук — отвърна Уанеф. — Пък и ние самите го научихме малко преди да си тръгнем от града ви.