Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Лагерът на Тушрата — обади се Сененмут — е в Оазиса на палмите. Установили сме изкуствена граница, неутрална зона, широка ивица ничия земя между оазиса и нашите конни ескадрони. Конниците ще те заведат до Макра, самотно каменисто възвишение навътре в Червените земи. После двамата с Мареб ще се оправяте сами. Митанийците ще ви посрещнат и ще ви ескортират до лагера си — Сененмут присви устни, грубото му лице беше сбръчкано, а клепачите му — натежали за сън. — Ще се отнасят към вас с необходимото уважение. Дръж Мареб близо до себе си. Него не го обичат и след малко ще ти обясня защо. Внимавайте какво ядете и пиете. Надвечер ще тръгнете и ще се присъедините към ескадрона, който ще ви чака при Макра. Те ще ви върнат в Тива. А сега, скъпи ми Амеротке, докъде стигна с откритията си?

— Славата на Анубис? — попита властно Хатусу.

— Все още не съм го открил, божествена — Амеротке умишлено избегна раздразнения й поглед, — но подозирам кой е крадецът. Засега обаче не разполагам с доказателства. Колкото до останалите смъртни случаи… — съдията разтвори ръце, — танцьорката и Снерфу са били отровени. Пълна загадка е как им е била дадена отровата. На път за насам размишлявах върху смъртта на Уени. Има много начини да се убие един човек, но защо е трябвало да умре именно така? — Хатусу го гледаше неразбиращо. Амеротке поясни: — Можеха да го уцелят със стрела, да го отровят, да го удушат… Защо им е било да го примамват, за да бъде разкъсан от глутница кучета? Толкова ужасна смърт! Сякаш убиецът е искал да го затрие изцяло, телом и духом, да няма труп за балсаматорите… Това ме кара да мисля, че някой е имал лични сметки за уреждане с Уени. Но все още не зная кой и защо — след това Амеротке разказа онова, което беше научил от Ловеца на крокодили.

Лицето на Хатусу побеля от ярост:

— Какъв разбойник! Ще наредя да го разчекнат!

— Боя се, че той вече е напуснал Тива. Но Ловецът на крокодили е без значение. Важна в случая е информацията, че Уени е бил убиец, при това професионалист. Убил е жена си заради изневяра, а също и любовника й Хордет, когото е заровил е един изоставен храм. Подтикван от Ловеца на крокодили, Уени постепенно е започнал да харесва убийствата. Няма съмнение, че той е купил ножа, с който е бил убит Немрат. Следователно е възможно да е замесен и в кражбата на аметиста. Убеден съм, че Уени е убил и Синухе и е скрил ръкописа му в гробницата си заедно с много други съкровища. Покойният ви вестител има много грехове, но не мисля, че имаме основание да го подозираме за смъртта на хесетката. Защо му е да я убива? А овцете от стадото и рибките? За тях трябва да търсим друг извършител, този, който уби самия Уени и нападна Мареб и моя слуга. Единствената ни следа е тайнствената чужденка, която съседите на Уени са видели близо до къщата му…

— Митанийка? Уанеф? — очите на Хатусу засвяткаха от гняв.

— Няма доказателства, господарке, още повече че Уени е притежавал ръкописа на Синухе и е планирал да го продаде на либийците. Но най-голямата загадка е как се вписва смъртта на Снерфу сред всичко останало? — Амеротке се облегна на стената и въздъхна. — Това е всичко, което знам.

— Е, ние също можем да добавим нещо. Покажи му! — усмихна се царицата.

Сененмут му подаде парче пергамент с разкривени, набързо написани йероглифи. Амеротке не успя да ги разчете.

— Това е митанийско писмо — обясни везирът. — Съобщение от Тушрата за пратениците му. Заловихме го случайно, носеше го някакъв пустинник, използван като куриер за лични писма до Уанеф. Преводът е приблизително следният: „От Тушрата, цар на Митани, до неговата любима заварена сестра. Научихме за събитията в храма на Анубис. Предупреждаваме ви, че преговорите трябва да бъдат завършени въпреки всичко, но сърцето ни би било изпълнено с радост, ако онова, което блести най-ярко, и онова, което носи безкрайно знание, попадне в нашите ръце…“

— Славата на Анубис и ръкописът на Синухе? — поинтересува се Амеротке. — Значи Тушрата е разбрал, че са били откраднати, и, съвсем естествено, е пожелал да ги притежава…

— Писмото продължава — рече Сененмут, — „Убедени сме, че можете да използвате Градинаря.“

— Уени? — сякаш изплю името Хатусу.

— „Но преди това трябва да се справите с мръсните чакали, които ходят по петите ви…“

— Дали има предвид нас? — попита Амеротке. — Странно — прошепна той, — защо не споменава Хиената, доверения им шпионин?

— „И се погрижете за безопасността на нашите хора — продължи да чете Сененмут. — Ако е необходимо, върнете се в Оазиса на палмите, за да се посъветвате. Не се оттегляйте от преговорите, мирното споразумение е много важно за нас сега. Внимавайте с вестителя Мареб, той има доста причини да ни мрази.“