Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Каза ли ти нещо, преди да умре? — настоя Шуфой.

Ловецът на крокодили пак зачопли изпочупените си нокти. Навън някой запя любовна песен:

Шуфой се заслуша напрегнато. Трябваше да запомни думите! Хвърли бърз поглед към Мареб. Вестоносецът седеше като омагьосан от разказа на ловеца. Джуджето се огледа. Пивницата беше опустяла, а собственикът залости вратата. Отвън до прозореца се спотайваха някакви фигури. Дребосъкът хвърли гневен поглед към събеседника си.

— Засега си в безопасност, Шуфой — Ловецът на крокодили за момент заприлича на ужасяващ звяр от реката с твърдия си немигащ поглед. — Казано накратко, Уени беше разтревожен и напрегнат, но не знам защо… — после избута стола си и стана.

— Господарят ми ще иска доказателство…

— Тогава нека отиде да си го вземе. Нали знаеш стария храм на Бес, където беше убит Синухе? Е — рече ловецът и се надвеси над масата, — на входа на страничното светилище има една плоча. Вдигнете я и ще намерите труп.

— Чий?

— След като Уени уби жена си, аз го наблюдавах. Следих го няколко дни. Уби и още някого, мисля, че беше любовникът на съпругата му. Примами го да се срещнат при храма на Бес, а после го удари отзад с една брадва — ловецът се ухили. — Точно когато се беше заел да го погребва, аз се показах от укритието си… Да можеше да видиш лицето му в този миг… — после смехът му изведнъж секна и той вдигна ръка: — А сега, Шуфой, ще те оставя да платиш сметката. Брой до сто и след това можеш спокойно да си тръгнеш. Предай поздрави на господаря Амеротке!

Шуфой го проследи с поглед, докато излизаше.

— Какво? Какво? — попита Мареб, обезпокоен от мълчанието на джуджето.

— Нищо — отвърна дребосъкът и поклати глава. — Познавам Ловеца на крокодили от години. Наистина е такъв закоравял престъпник, какъвто ни се представи. Но убий ме, не разбирам откога е станал толкова разговорлив и услужлив!

Един мишелов се спусна над разрушения храм на Бес, описвайки плавни кръгове. Слънцето вече залязваше и горещината на деня постепенно отминаваше. Хладен бриз набраздяваше водите на Нил и полюшваше храсталаците около руините. Със зоркия си поглед птицата проследи как двама мъже си проправяха път към храма през камънаците. Мишеловът прекъсна търсенето на плячка и се издигна по-високо. Направи още един кръг и забеляза ново раздвижване в храстите — там стоеше друг мъж, който беше облечен в странна черна бойна пола и носеше маска на лицето. Мишеловът нададе пронизителен писък и отлетя — прекалено много хора имаше тук, прекалено много опасности го дебнеха.

Необезпокояван повече от птицата, убиецът се спотайваше в храстите и наблюдаваше какво правят Амеротке и слугата му Шуфой в залите на порутения храм. В едната си ръка стискаше оръжие, което причиняваше бърза и неусетна смърт, а в другата — малък лък. Той осъзна, че разстоянието е прекалено голямо, за да се надява на точен изстрел, а и опасността бе двойна. Съдията и дребосъкът бяха открита мишена, но убиецът реши да изчака — може би щяха да се приближат. Време беше зорките очи на съдията да се затворят за вечен сън. Убиецът погледна към небето. Досега всичко вървеше по плана, освен една малка подробност. Дали сега бе моментът за необходимия удар, или не трябваше да изчака още малко? Убиецът се размърда, отстрани някаква трънлива клонка и се взря напрегнато в съдията. Очевидно Амеротке претърсваше храма. Какво ли търсеше? Вярно, мястото бе подходящо за нападение, но по-добре да изчакаше по-сгоден случай. Със сигурност нямаше да се наложи да чака дълго. Убиецът се усмихна зад маската и безшумно се отдалечи от руините.

Сред разхвърляните отломки на храма Амеротке, без да подозира колко близо бе до покушение, оглеждаше каменната плоча при входа към страничното светилище.

— Дали ще можем да я преместим? — попита Шуфой. — Трябваше да вземем и Асурал — изохка той.

— Ще се справим и сами — усмихна му се Амеротке в отговор и изтри потта от челото си. Дребосъкът и Мареб го бяха причакали на кея и възбудено му съобщиха какво бяха научили от Ловеца на крокодили. Съдията им отвърна, че сведенията им идеално пасват с онова, което той самият бе научил за Уени, след като бе разгледал гробницата му. После отпрати Мареб и заедно с Шуфой пое към храма на Бес, за да провери доколко верни са думите на Ловеца на крокодили.