Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Помниш ли точно колко и на кого?

— Че откъде да помня. Понякога съм пиян, когато ги продавам. Не помня друг купувач, освен Уени.

— Ей, Шуфой, това няма смисъл — обади се Мареб. — Ако крадецът е използвал такъв нож, за да убие Немрат и да открадне аметиста, рано или късно, ще проследят ножа до него…

Шуфой надигна бирата и я долепи до лицето си, за да се изстуди.

— Да, но все пак ще отнеме доста време, докато се проследи ножът…

— Ама вие какво си мислите бе, хора — намеси се Ловецът на крокодили. — Да не би да смятате, че съм казал истината на Уени? Напротив, уверих го, че такива ножове се продават из цяла Тива. Пък и това, че е купил нож, още не значи, че го е използвал… Освен това забравяте нещо много важно — добави той. — Ако Уени не беше умрял, сега нямаше да съм тук и да си говоря с вас!

На вратата се появи Сянката и седна зад господаря си. След него влезе и проститутката. Когато мина покрай Шуфой, той я хвана за ръката.

— Познаваше ли Немрат, жреца от храма на Анубис?

Момичето погледна многозначително бирата му.

Шуфой й сипа една чаша. Тя се наведе сред облак парфюмирана пот.

— Дребни човече — прошепна тя, — ако можеш да ми намериш една курва в Тива, която не го е познавала, ще те черпя едно! — после се отдалечи.

— Не ми вярваше, а? — подразни го Ловецът на крокодили.

— Все още не си си изработил среброто. Говорехме за Уени…

— Така е. Готов ли си за една изненада? — изперчи се ловецът. — Чувал ли си за амеметите?

— Че кой не е? — отвърна джуджето. — Бяха банда убийци, които последваха армията на божествената Хатусу на север, а след голямата битка изчезнаха… Давай нататък!

— Уени беше един от тях…

— Уени беше вестител! — извика Мареб.

— Глупости! — възкликна Шуфой.

— Добре де, не точно амемет, но от онези хора, дето срещу пари ще ти свършат всякаква мръсна работа… — ловецът отпи нова глътка от халбата си. — Едва ли знаеш, че на съвестта на вашия прехвален вестител лежат няколко убийства. И освен това е бил женен за митанийка, която е умряла при твърде подозрителен нещастен случай…

— Да не искаш да кажеш, че Уени я е убил?

— О, да. Миличкият Уени я завел на разходка с лодка по Нил. Пийнали малко вино, тя решила да поплува и хоп — изчезнала. Тялото й беше намерено след известно време без никакви следи от насилие. Уени си мислеше, че е в безопасност. Само че същата нощ, която бе избрал за малката си разходка, аз бях излязъл с плоскодънката си по Нил. Тъкмо бях издърпал лодката си в тръстиките и ги видях. Той я задуши с една възглавница, а после бутна тялото й във водата. Ето как Уени и аз се запознахме.

— Искаш да кажеш, чрез изнудване? — възкликна Шуфой.

— Е, не употребявай такива груби думи. Наречи го сделка. Изтъкнах колко умел е, и той прие предложението ми. Набавях му имена на възможни жертви, а той вършеше останалото. Увличаше се по градинарство, наблягаше преди всичко на разни треви и билки. Беше голям специалист по отровите. Та както казах, известно време работехме заедно. Аз му давах имената на хората, а той им изпращаше подарък — храна, вино. Направо да не повярваш колко много хора изгарят от желание да се отърват от конкурентите си, от любовника на съпругата си, от ухажор, който им е омръзнал, от стиснат роднина…

Шуфой го гледаше изумен. Знаеше, че това, което ловецът говори, е истина, но не разбираше от какво е предизвикана нетипичната му словоохотливост.

— Могат да те изправят пред съда за убийство — тихо рече дребосъкът.

— Какво убийство? — отвърна Ловецът на крокодили невинно. — На кого? Къде е трупът? Къде е доказателството?

— Мареб ще бъде свидетел…

— Ех, Шуфой, ще кажа, че съм се пошегувал!

— Тогава защо ни разказваш всичко това? — пожела да узнае джуджето.

Ловецът на крокодили зачопли мръсните си нокти.

— Първо, Шуфой, искам думата ти, че съм в безопасност. Само боговете знаят какво ще излезе наяве, щом веднъж водите се размътят. Второ, искам да ми се плати. И, последно, искам да избягам от Тива, преди Асурал да ме сграбчи за врата…

— Мислиш ли, че Уени е откраднал Славата на Анубис?

— Може би…

— А дали той е убил и Синухе?

— Възможно е.

— Уени работеше ли за някого? — попита Шуфой.

Ловецът на крокодили се почеса по бузата и погледна бързо към вратата.

— Не знам. Той беше единак. Единственото, което наистина го интересуваше, беше онази гробница в Некропола. Наричаше се Градинаря, сам себе си, представяш ли си? Гледаше на себе си като на човека, който прочиства обществото, който изтръгва бурените и налага ред…