Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Дребосъкът бе мърморил недоволно през целия път до това запустяло място — жалваше се, че е уморен и иска да се върне у дома, а всъщност копнееше да се върне в храма при онази хесетка, за която бе съчинил цяла любовна песен. Мрънкаше, че сигурно Ловецът на крокодили им е наговорил куп лъжи и ги е пратил за зелен хайвер, недоволстваше, че Мареб, Асурал и Пренхое сега са се настанили някъде на сигурно и уютно място, а той е принуден да си износва подметките в тези пущинаци. Амеротке търпеливо слушаше оплакванията на дребния си приятел, докато най-сетне Шуфой изтъкна и последния си аргумент:

— Защо ние търсим доказателства? Господарката Норфрет отдавна вече ни чака, а освен това ви предстои тежко пътуване до Оазиса на палмите. Трябва да си починете, а не да се потите над този камък. В крайна сметка върховният съдия Амеротке не е прост работник…

— Напротив, точно такъв е — отговори съдията. — Аз се трудя за истината. А сега, Шуфой, запретвай ръкави, вместо да ми държиш речи!

Шуфой млъкна засрамен и грабна един прът. Изчегърта напластената от времето пръст по краищата на плочата и разчисти един участък. Вече започваше да се стъмва, когато двамата най-после успяха да подпъхнат пръта под плочата и да я повдигнат. С мъка я избутаха настрани. Един поглед беше достатъчен. От разкопаната почва стърчаха костите на ръка. Амеротке разчисти пръстта и огледа скелета. Обърна черепа. Потупа зеещата дупка отзад и рече:

— Ловецът на крокодили не те е излъгал. Уени е убил този човек… — отдалечи се и седна на един камък.

— Господарю, вижте! Погледнете това — Шуфой извади от пръстта масивна медна гривна.

— О, богове! — Амеротке стана, взе гривната и прочете йероглифите по ръба. — Значи името на мъжа е Хордет — обясни той на Шуфой. — Чувал съм за него… Мисля, че беше главен вестител от Дома на пратениците. Изчезна преди около четири години…

Шуфой започне да копае по-надълбоко и извади парче папирус. Издуха пръстта и прочете:

Нека демоните гонят душата ти до края на безвремието:

Дано очите ти ослепеят и престанеш да чуваш птиците.

Дано душата ти стане тежка като скала и счупи везните на Анубис.

И дано станеш храна за онези, които поглъщат сърца, та никога да не видиш блажения огън на Ра!

Джуджето пребледня от страшните думи на проклятието. Подаде го на Амеротке с разтреперани пръсти.

— Предполагам, Уени го е написал и го е сложил при жертвата си като акт на отмъщение…

В този миг се разнесе цвилене на кон. Амеротке се обърна рязко по посока на звука и съзря една колесница, която бързо се приближаваше. Шуфой сграбчи камата си. Съдията присви очи и съзря, че поводите на двата снежнобели коня са в ръцете на Мареб. След малко царският вестител спря животните, скочи от колесницата и тръгна забързано към Амеротке. Беше издокаран в най-хубавите си дрехи, а косата му беше намазана с благовония.

Мареб огледа храма:

— Асурал ми каза, че сте тук. Нося заповед от божествената Хатусу… — и тикна знака на фараона под носа на Амеротке, за да го целуне.

Амеротке избърса ръцете си и докосна почтително картуша на царицата:

— Какво се е случило?

— Господарю, присъствието ви е спешно необходимо в Дома на милион години… — Мареб забеляза отместената плоча и подаващия се от дупката скелет — Забрави официалностите и разтревожен попита: — Какво се е случило?

— И аз това те питам! — отвърна Амеротке.

Мареб се опомни и продължи делово:

— Божествената Хатусу заповяда веднага да отидете при нея. Митанийските пратеници ще тръгват всеки момент за Оазиса на палмите. Ние трябва да отидем с тях. Сега обаче е прекалено късно.

— Ще тръгнем на зазоряване — обясни Амеротке ядосано. — Има неща, които трябва да обсъдя с божествената. Току-що открих трупа на един от нейните вестители…

— Колега? — възкликна изненадано Мареб.

— От колко време си на служба в Дома на пратениците? — попита го Амеротке. Показа му гривната и папируса с проклятието. — Спомняш ли си Хордет?

— Разбира се — отвърна Мареб и направи знак против лош късмет с палец и показалец. — Той изчезна преди четири-пет години. Разправят, че се е удавил или…

— Или какво? — попита строго Амеротке.

— Беше ерген, обичаше жените…

— Добре ли го познаваше?

Мареб поклати глава.

— Не, само бегло…

— А колко добре познаваше Уени?

— Също толкова. Ние, вестителите, рядко завързваме приятелски връзки. Пречи на работата… За Уени знам, че беше женен за митанийка. До преди да се срещнем с Ловеца на крокодили, бях убеден, че жена му случайно се е удавила. Пък и след това Уени много се промени. Мислехме, че е от скръб, а то — какво излиза! Ама значи той наистина я е убил, а? И после този нещастник! И наистина ли Хордет й е бил любовник?