Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— С Ловеца на крокодили? — прошепна Мареб учудено.

На излизане от храма Шуфой описа на вестителя Ловеца на крокодили:

— Някога е бил моряк, после рибар. Не търгува много-много в Тива, защото някои хора гледат на крокодилите като на богове. По време на сезона за ловуване използва една плоскодънна лодка, на която окачва малко прасенце. С него примамва крокодила до плитчините, където бързо му вижда сметката. Е, случва се понякога да примами повече от един звяр — засмя се Шуфой — и тогава му се налага да се спасява, както може…

Запътиха се към пазара. Синините и страшните им погледи привличаха вниманието, но дребосъкът майсторски успяваше да си проправи път през навалицата. Стигнаха до кейовете, където кипеше усилена дейност: рибарски лодки хвърляха въжета, търговски кораби разтоварваха стока, моряци опъваха или свиваха платната по мачтите, войници подвикваха на преминаващите проститутки с крещящо украсени перуки. Шуфой хвана Мареб за ръката, двамата кривнаха в една тясна уличка и потънаха в мръсния вход на малка, зле осветена пивница. Вонеше на кожа и танин, защото в съседство имаше дерач. Един човек в ъгъла стана, за да ги поздрави. Беше облечен в смешни крокодилски одежди. Имаше тясно лице и тънки устни, а очите му непрекъснато шареха наоколо. Ръцете му чак до раменете бяха осеяни с белези от стари рани.

Шуфой покани вестителя да седне. Докато им сервираха по халба бира, Мареб огледа внимателно Ловеца на крокодили. Шуфой пък следеше с интерес лицето на вестителя. Когато се срещнаха за пръв път, Мареб го бе подразнил с превзетите си маниери. Вестителите обикновено бяха от благороден произход и Мареб не правеше изключение. Но явно пратеникът на царицата бе смел мъж и кален воин, щом така методично се справи с нападението, а сега толкова спокойно наблюдаваше Ловеца на крокодили, когото обикновено всички отбягваха заради страховития му вид. Непознатите си глътваха езика от уплах, щом го срещнеха, а жените пищяха и бягаха във всички посоки.

— Чувал съм за теб — заговори Мареб, след като отпи от бирата си. — Шуфой твърди, че за теб се носят легенди по целия Нил. Малко хора оцеляват след нападение от крокодил…

— Щом веднъж се научиш как да се справяш с тях — ухили се ловецът в отговор — и си достатъчно внимателен, не представляват голяма опасност.

Тук Шуфой би възразил. Не можеше лесно да забрави случката с нападнатата от крокодили ладия, от която той и господарят му по чудо се бяха спасили.

— Дошли сме да говорим за Уени и за ножовете му — дребосъкът реши да насочи разговора в желаната насока.

— Уени и ножовете? — подигра се Ловецът на крокодили. — Странна птица беше този Уени. Но май сте дошли да ми губите времето.

Мареб инстинктивно отстъпи назад, когато зад Ловеца на крокодили се появи някакво странно същество. Новодошлият беше висок, слаб, със странно момичешко лице, обръсната глава и козя брадичка. Също беше облечен в кожи. Вестителят не можеше да реши дали човекът е страшен или смешен. Мъжът стискаше здраво камата си, а на едно въже около врата му висеше друг нож, прибран в канията.

— Кой е този? — попита Мареб предизвикателно.

— Няма име — усмихна се Ловецът на крокодили, — наричат го Сянката. Където съм аз, там е и той. Красив е, нали? — и той се разхили. Обърна се и щракна с пръсти. Мъжът отвори уста. — Шуфой си няма нос, а Сянката си няма език — захихика ловецът и размаха пръст пред лицето на Мареб: — Трябва да прекарваш повече време по брега, ще видиш много по-странни неща, отколкото из земите на Куш.

Мареб не отговори.

— Нека да говорим за работата — Шуфой направи нов опит да насочи разговора. — Ловецо, ти се съгласи да се срещнем. Кажи ми, знаеш ли нещо за Уени и за камите?

— Това, което знам за Уени, струва доста повече от една чаша бира. Мъртъв е, нали? Всички знаем какво се е случило в храма на Анубис! — и изплези бързо език като гущер. После погледна през рамо към Сянката: — Иди се позабавлявай с онази танцьорка… — лицето на Сянката се разтегли в усмивка. Направи знак на момичето, за което ставаше дума, и излезе навън през задната врата на пивницата. Ловецът го проследи с поглед и после се обърна към Шуфой: — Три къса сребро — заяви той — и ще ти кажа всичко, което знам!

— Два — невъзмутимо отвърна Шуфой. — Плюс честната ми дума, че няма да те арестуват за съучастничество в нито едно от убийствата…

Ловецът на крокодили преглътна с усилие, сякаш въобще не беше се сетил за това.