Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Хети и Ита се любеха ненаситно в стаята на жреца. Понякога — денем или нощем — тя идваше при него, разпускаше мълчешком робата си и се шмугваше под завивките. За него тези часове бяха истински празник, защото Ита беше невероятно изкусна и изобретателна любовница. Тайните срещи носеха и на двамата неописуемо удоволствие. Сега, увлечени в любовната игра и отприщената страст, те не чуха как вратата се отваря. Само натъртеното покашляне накара Хети да избута Ита настрани и да впери уплашен взор в тъмнината на стаята. Лунната светлина едвам се процеждаше през капака на малкия прозорец високо на стената. Стаята на жреца се намираше в старата част на храма, където винаги бе мрачно и студено, защото слънчевите лъчи не успяваха да проникнат дотам. Ита коленичи на леглото и издърпа робата около тялото си. Хети посегна към камата върху масата, но край ухото му бръмна стрела, заби се в стената малко над главата му и той се отказа от намерението си. Ита изруга тихо.

— Трябваше да заключиш вратата! — изсъска й Хети.

— Прекалено беше заета с предстоящото удоволствие… — гласът беше нисък и неясен, сякаш човекът, мъж или жена, говореше иззад маска. — Моля ви, не се тревожете. Заплашва ви опасност само ако мръднете от леглото.

Хети присви очи. Посетителят явно полагаше доста усилия да преправя гласа и интонацията си.

— Какво искаш? — попита жрецът несигурно.

— Нищо. Само ще поседя и ще погледам как двамата се гушкате…

— Остави ни на мира! — извика Хети. — Аз съм жрец и не съм женен, Ита също е свободна…

— Да — дойде сухият отговор. — Но връзката ви ще се стори твърди интересна на Амеротке, съдията с всевиждащите очи.

— Той е глупак — изрече презрително жрецът. — Какво, като научи?

— Стига празни приказки! — изсвистя още една стрела и с тъп звук се заби в стената. — Къде е Славата на Анубис?

— Не сме го взели ние…

— „Ние“? Значи признаваш, че прелестната Ита е замесена? Не сте го взели, значи? Амеротке обаче е убеден, че сте!

— Ти пък откъде знаеш?

— Проста логика. Немрат е убит. Ти си пазел пред светилището, вратата е била заключена, а ключът е намерен у Немрат. Трябва да се случи нещо свръхестествено, за да повярва човек, че ти нямаш нищо общо с това.

— Ако Амеротке ме смяташе за виновен — самоуверено отвърна Хети, — отдавна да ме е арестувал.

— Глупак! Естествено, че няма да го направи. Ти си жрец, значи не могат да те измъчват, а нямат никакво доказателство срещу теб. И все пак кажи ми: — твоя ли беше идеята или на Уени?

— Уени? — попита Хети. — Кой е той?

— Освен че си глупак, си и нескопосан лъжец. Много добре знаеш кой е Уени, египетският вестител, който работи за нас, митанийците…

Хети замръзна. Защо посетителят направи такова признание? До него Ита с усилие се размърда от уплаха си. Долната й устна затрепери. Хети я сграбчи за китката:

— Какво искаш? Кажи ми и си върви — примоли се той.

— Славата на Анубис. Как го откраднахте? — шептеше безмилостно гласът.

— Не мога… да отговоря на този въпрос.

— Знам, че аметистът е у вас. Какво смятате да правите с него? Да го занесете на пазара и да го продадете? Веднага ще ви хванат. Да го предложите на нубийците? Не! Не става. Да го нарежете на по-малки късове? Твърде опасно и трудно ще ви е. Трябва да решите тук и сега!

— Да, но… ако предположим, че си прав — треперливо изрече Хети, като внимателно подбираше думите си, — казвам „ако предположим“… как ще ме увериш, че не си изпратен от съдията Амеротке да ми поставиш капан?

На пода тупна нещо.

— Вдигни го и се върни на мястото си! — нареди гласът. Хети се наведе, взе кръглия печат с инкрустиран скарабей и го завъртя из пръстите си. — Внимателно! — настоя гласът.

Жрецът разпозна царския печат на Тушрата.

— Може и да си го откраднал…

— Да, но не съм! — на пода издрънча кожена кесия. — За теб е!

Хети я взе и нетърпеливо отвърза връвта. Изсипа съдържанието й в ръка: блестящи миниатюрни златни блокчета.

— Има и още — обади се гласът. — Много повече от това, което ви е предложил Уени. Знам, че изчаквате. И добре правите. Но когато всичко се уталожи, ще чакам от вас следния сигнал: Ита има една огърлица от корналини със златен скорпион в средата… Виждаш ли колко внимателно сте следени? В деня, в който сте готови да ми дадете аметиста, а това трябва да е денят, в който митанийците си тръгват от Тива, Ита ще се появи с огърлицата си до езерото пред сградата, в която са настанени пратениците. Хети, ти ще се погрижиш Славата на Анубис да се намира в тази стая — в малка кутия върху тази масичка. Двамата с Ита няма да стъпвате тук през целия ден. Когато се върнете, Славата на Анубис няма да го има, а вие двамата ще бъдете по-богати, отколкото някога сте си мечтали…