Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Как мога да бъда сигурен? — изръмжа Хети.

Посетителят хвърли още една кесия на пода.

— Ето ти повод за размисъл… Поговорете си с Ита, пребройте богатството си и планирайте къде искате да избягате. Кой знае, ако поемете по Пътя на Хор, Тушрата може и да ви приеме в своето царство…

Още една стрела се заби в стената. Вратата се отвори, после се затвори и остави любовниците седнали на леглото, с вторачени в тъмното очи.

Един час по-късно вестителят Мареб се появи забързан по стълбите. Беше убеден, че Амеротке си е тръгнал от храма, но преди малко го бе спрял някакъв непознат жрец и му бе предал съобщението, че съдията е заръчал незабавно да отиде при него. На път за насам вестителят зърна Шуфой да минава забързано пред храма и реши, че явно и господарят на джуджето се е върнал.

Предната галерия беше пуста. Слугите бяха помели и излъскали дървения под, бяха поставили цветя в медните вази и поръсили всичко с благовония. Мареб избърса потта от лицето си. Продължи през галерията и почука на вратата, определена за съдията. Никакъв отговор. Почука отново.

— Господарю Амеротке! — извика той. Блъсна силно вратата. Стаята беше тъмна, а прозорците — затворени. Постепенно очите му привикнаха с мрака. Различаваше леглото, както и някои мебели. — Господарю Амеротке! — и влезе. Точно беше отишъл да отвори прозореца, когато чу звука от затръшването на вратата зад него. Две силни ръце го запратиха през глава в другия край на стаята. Той се стовари върху леглото и въздухът от дробовете му изсвистя. Обърна се и с мъка си пое дъх. Вътрешно в себе си беше очаквал подобно нападение. Предателството, измяната и интригите бяха ежедневие в професията на вестителя, а и смъртта на Уени бе изострила допълнително инстинктите му. Хвърли се към тъмната фигура, но не осъзна, че мъжът е въоръжен: кожената бойна пика на нападателя го удари през лицето и пронизващата болка изтръгна силен стон от гърдите на Мареб. От устата му шурна кръв. Огледа се за нещо остро или тежко, каквото и да е! Невидимият нападател остана неподвижен, но все така заплашителен.

— Остани на мястото си, египетски вестоносецо — нареди му той с безплътен глас.

— Какво искаш? — попита Мареб, останал без дъх. — За какво е всичко това?

— На колене! — заповяда гласът. — На колене! С гръб към мен. — Мареб се подчини, но усети, че го обхваща паника. Дали непознатият щеше да пререже гърлото му? В коридора се чу дрънчене. — Тихо! — заповяда гласът.

Мареб замръзна на мястото си. Някой отваряше вратата. Разпозна дребната фигура на Шуфой. Нападателят рязко подхвана джуджето и го запрати в другия край на стаята като вързоп дрехи. Шуфой се блъсна в някаква маса, изруга от болка и размаха сърдито ръце. В този момент вратата се отвори отново и нападателят изчезна.

За момент настъпи пълно объркване. Шуфой стенеше и виеше, сякаш беше заклан. Мареб усещаше пулсираща болка в лицето, а кръвта от устата му не спираше да шурти, но той се изправи и отвори капаците на прозореца. Джуджето огледа безпорядъка и възкликна:

— Добре, че дойдох! Аз май ти спасих живота, а? Предполагам, нямаш никаква представа, кой ни подреди така?

— Не — отговори Мареб ядосано. — Дойдох, защото мислех, че господарят Амеротке иска да ме види. Отворих вратата и… — усмихна се и протегна ръка.

Шуфой я стисна.

— Ако не беше дошъл, сигурно сега щях да се представям пред боговете…

— Защо си решил, че господарят иска да те види?

— Някакъв стар жрец ми предаде съобщението му… о, сигурен съм, че ако го намеря, ще се окаже, че е сляп или луд и не може да опише човека, който го е пратил да ме привика тук.

Шуфой се затътри навън. Стълбището на къщата беше пусто. Беше най-горещото време на деня и всички слуги се бяха оттеглили да почиват на хладно, но Шуфой ги разбуди и ги накара да донесат вода, кърпи и мазила. Дребосъкът лично се погрижи за синините на Мареб.

— Известно време момичетата ще те отбягват — пошегува се той с вестителя, — но после ще си наваксаш…

Мареб му благодари. Едва след като и двамата се бяха съвзели от преживяното, вестителят се сети да попита:

— Всъщност, Шуфой, ти защо дойде?

— Господарят Амеротке отиде в Некропола — поясни дребосъкът приглушено. — Явно иска да посети гробницата на колегата ти Уени. А мен ме прати да разуча нещо за ножа, с който е бил убит Немрат. Аз разбрах кой му го е продал, и дотърчах тук да му съобщя… Но след като господаря го няма — Шуфой изпъчи важно гърди, — може би няма да е зле, за да не се губи ценно време, сам да се погрижа за това. Ще ида да се срещна с моя стар познайник Ловеца на крокодили!