Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Сененмут отвърна с готовност:

— Кучкарникът ще бъде най-зорко пазен. Можете да разчитате на това.

Уанеф и митанийците излязоха. Амеротке се облегна на една колона.

— Аз съм върховен съдия в Залата на двете истини, а не пратеник от Дома на войната… — възнегодува той.

— Трябва някой египтянин да отиде в Оазиса на палмите — настоя Сененмут. — Нужен ми е сигурен човек. Ти имаш зорък поглед и остър ум. Може би ще успееш да откриеш нещо. В името на фараона!

Амеротке въздъхна и се съгласи.

— Митанийците са нервни — продължи Сененмут. — Не искат нашите колесници да се мотаят около лагера им. Но ти ще бъдеш в безопасност като неприкосновен пратеник…

— Уени е имал стая тук в храма, нали? — мислите на съдията вече бяха отлетели в друга посока.

— Да, макар че има голяма къща в града…

— Което означава, че повече няма да ти губя времето.

Амеротке се поклони и излезе. Шуфой, Пренхое и Асурал го чакаха в сянката на едно дърво близо до главния вход на храма. Той ги извика и упътени от един слуга, четиримата се отправиха към сградата, където на горния етаж се намираше стаята на Уени.

Вратата беше отключена. Шуфой отвори един прозорец и всички се заловиха с претърсването.

— Какво точно търсим, господарю?

— Истината, каквато и да е тя.

На вратата се почука. Влезе Сененмут.

— Мислех за това, което ми каза, Амеротке. Щом си сигурен, че Хети, Ита и Тетики са замесени в кражбата на камъка, значи трябва да ги арестуваме…

— Нямаме никакви доказателства! — отвърна Амеротке рязко. — Не, нека засега си мислят, че са в безопасност…

Сененмут си тръгна и те продължиха да търсят.

— Уени си е пийнал доста снощи — отбеляза Шуфой, сочейки каната с вино. Вдигна една гривна. — А и изглежда не е бил сам.

Пренхое проверяваше под леглото.

— Снощи сънувах, че един орел ме носи над Червените земи…

— Стига, Пренхое — сряза го Амеротке. — Не искам и дума да чувам за сънища… Откри ли нещо там?

Пренхое извади малко сандъче от смокиново дърво и вързоп, изпоцапан с кал. Амеротке взе сандъчето, сложи го на леглото и го отвори. Вътре намери печати, каквито обикновено носят вестителите, царския картуш на Хатусу и един друг — зелен, с овална форма, със скорпион от едната страна и змия от другата.

— Този не е египетски, нали?

Подаде го на Асурал.

— Митанийски е — потвърди той.

Амеротке изпразни остатъка от съдържанието върху леглото и на дъното лъсна кама.

— Бързо! — викна той на Пренхое. — Извикай Сененмут или някой от висшите жреци. Искам да видя ножа, с който е бил убит Немрат!

Пренхое излезе на бегом. Амеротке разгледа останалите неща: пръстени, гривни, късове папирус, но като цяло нищо особено. Взе отново камата и разгледа блестящото й острие и дръжката с форма на озъбена кучешка глава. Пренхое се върна с ножа, причинил смъртта на Немрат. Амеротке осъзна, че са чифт. Обърна се към джуджето:

— Шуфой, ти познаваш пазара. Кажи ми, като тези често се продават чифт, нали?

— Даже можете да си купите цял комплект!

Амеротке хвърли ножовете на леглото.

— Значи хипотезата ми, че Хети и Ита са крадците на аметиста, е погрешна. От тази кама излиза, че виновникът е Уени — отвърза мръсния вързоп, който Пренхое бе извадил изпод леглото. В него имаше чифт сандали — с дебели подметки и предпазител за глезените. Амеротке беше впечатлен повече от калта отстрани на подметката. Подуши ги и ги остави на земята. — Асурал, погледни това. Откъде, мислиш, е тази кал?

Капитанът на стражата на храма ги огледа внимателно.

— От Нил — заяви той.

— Добре — каза Амеротке и седна. — Шуфой, иди до пазара. Вземи тази кама и виж дали не можеш да откриеш човека, който я е продал на Уени. Асурал, Пренхое, вие идете при пазителя на регистъра. Искам да разберете къде се намира къщата на убития вестител. Ако трябва, разбийте вратата, но я претърсете из основи. Аз и Мареб ще трябва да придружим митанийците до Оазиса на палмите… — улови погледа на джуджето и добави: — Не, Шуфой, не може да дойдеш с мен! Ти ще съобщиш на господарката Норфрет къде съм, а също и че ще съм в безопасност. Хайде, не се бави, тръгвай!

Щом дребосъкът излезе, следван от Асурал и младия писар, Амеротке въздъхна с облекчение и затвори вратата. Краката го боляха от напрежението на всичко случило се. Почувства болки във врата и се опасяваше, че може да е прихванал от треската на Ахмазе.

В Залата на двете истини сигурно вече се бяха натрупали десетки дела, но те трябваше да почакат или да бъдат прехвърлени на друг съдия, докато Амеротке се занимава с плетеницата от престъпления тук, в обичания храм на Анубис. Какво свързваше всички тези загадки? Изчезналият аметист. Смъртта на една хесетка. Умрели риби и животни. Убийството на Снерфу. Жестоката смърт на вестителя. Откритието, че Уени вероятно не е бил това, за което се е представял…