Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

Тя му се усмихна и рече по-меко:

— Разчитам на теб, приятелю.

После излезе. Амеротке стана. Сененмут го потупа по рамото.

— Имаме още един час. Искаш ли да видиш мъртъвците?

Съдията се съгласи и последва везира обратно в залата на балсаматорите. Първо огледаха тялото на танцьорката. Без съмнение младата жена е била много привлекателна — красиво лице, изваяно тяло с тънка талия и дълги мускулести крака, каквито имат танцьорките. Сега балсаматорите бяха отнели почти цялата й красота. Амеротке почувства тъга. Такава хубост и младост, угасени като пламъка на свещта.

— Каква е причината за смъртта?

Плешивият лекар поклати глава.

— Очните ябълки бяха изпъкнали — той издърпа единия клепач и потупа брадичката. — Устата и гърло то бяха много сухи, сякаш е пила отрова — вдигна едната ръка и я остави да падне. — А и мускулите са схванати, сякаш е била ухапана от змия, от силно отровна змия.

— Открихте ли рана от такова ухапване?

Лекарят поклати глава.

— Не. И със сигурност отровата не е била погълната. В стомаха на момичето нямаше друго, освен полусмлени остатъци от хляб, печено месо и вино.

— А какво ви кара да смятате, че е било отрова? — попита Амеротке.

— Просто не мога да измисля нищо друго — отсече лекарят. — Черният дроб и далакът бяха леко разширени и вътрешните органи бяха обезцветени. Някои отрови са толкова силни, че поразяват като огън…

— Възможно ли е тук да става въпрос за такава отрова?

— Всичко е възможно, господарю.

Сененмут ги поведе към втората плоча, върху която беше поставен трупът на жреца Немрат — нисък топчест мъж с доста дебел врат. Причината за смъртта беше очевидна — отляво на гърдите му чернееше дълбока рана.

— Открихте ли следи от съпротива, драскотини? — попита Амеротке.

— Не — отговори лекарят. — Ноктите не са счупени, няма порязвалия или белези по тялото… — лекарят взе нож от твърда кост и добави. — Немрат е бил убит с един удар в сърцето с ето това тук.

Амеротке взе ножа и разгледа черната дръжка, изрязана във формата на озъбен чакал. Острието беше дълго и тънко. Не беше виждал друг подобен нож.

— Бил ли е упоен? — попита той. Струваше му се невероятно, че някой е успял да се приближи толкова близо до жреца, без той да го усети.

— Не. Сигурен съм в това. Не е ял, нито е пил, преди да бъде убит.

— Сексуален акт?

Лекарят се изкиска.

— Немрат е бил доста надарен, но според ритуала е трябвало да се въздържа от плътски наслади преди бдение. От огледа на тялото мога да съдя, че поне в нощта, когато е бил убит, не е доказвал мъжествеността си…

Амеротке се замисли. Смъртта на Немрат изглеждаше наистина загадъчна. Дали митанийците бяха откраднали Славата на Анубис? Или пръст в кражбата имаха самите жреци на Тива, които едва понасяха царицата и не биха пропуснали възможност да я дискредитират? Или пък беше дело на някой твърде ловък крадец? Или… може би самата царица и верният й везир бяха скалъпили изчезването на аметиста, за да имат повод за нова война с Тушрата? По време на разговора с лекаря, Сененмут беше стоял неподвижен и тих като мрачен призрак. Сега съдията се обърна към него. Везирът го наблюдаваше изпитателно.

— Нека видим и третата жертва — предложи съдията и лекарят ги поведе към масата в дъното на залата. Подаде им по едно парче плат, за да закрият носа и устата си и Амеротке скоро разбра защо. Тялото на Синухе Пътешественика беше обезобразено и разкъсано. Откъснати бяха парчета плът от лицето и гърдите. Едната ръка я нямаше, а от пръстите на другата бяха останали само чуканчета.

— Дано Озирис бъде състрадателен! — промълви лекарят, докато вдигаше покривалото на трупа.

— Рибарите, които са го открили — обясни Сененмут, — забелязали, че край брега са се събрали много крокодили, и помислили, че зверовете са нападнали някой нещастник. Направили всичко възможно да ги прогонят, но…

— Бил ли е мъртъв, преди да попадне във водата? — попита Амеротке.

— Така мисля — отвърна лекарят, — но не мога да се закълна. И да е имало някакви синини от удар или други следи, не мога да ги открия.

— Сигурно е бил мъртъв — добави Сененмут. — Синухе беше умен и знаеше как да се пази от крокодили…

Амеротке се загледа в останките от тялото му. Въпреки благовонията по покривалото долови мириса на разложена плът. Тъкмо щеше да извърне очи от тази ужасна гледка, когато погледът му бе привлечен от остатъците от дрехите на Синухе — скъсан и напоен с кръв лен от най-високо качество, каишки от сандали, украсени със сребърна нишка, изпомачкан къс от скъпа плисирана пола…