Пол Дохърти - Жертвите на Анубис

— Ех, мъже, мъже… — посочи тя рисунките и се усмихна: — Та нали на всеки любовник, който реши да заеме такива пози, със сигурност ще му се схване вратът или ще му се сецне кръстът… — Сененмут се покашля и отклони поглед, а Амеротке втренчи очи в пода. Хатусу закри уста с ръце и се засмя: — Както и да е. Да оставим настрана дворцовите церемонии и да се залавяме за работа — каза тя, докато сядаше. — Тук ми харесва. Никой не може да ни чуе… — подкани с жест двамата мъже също да седнат, изчака Сененмут да й поднесе чаша изстудено вино и рече: — Отвън има три трупа. Жрецът Немрат, една хесетка и Синухе Пътешественика… или това, което е останало от него. Предполагам, че вестоносците са ти разказали какво се е случило? — Амеротке кимна и Хатусу продължи: — Сигурно знаеш също така, че тук, в храма, са настанени и четиримата пратеници на Тушрата. Казват се Уанеф, Хунро, Менсу и Снерфу. И четиримата са видни митанийци с много власт. Тримата мъже са представители на най-големите кланове в царството си, а жената е наполовина сестра и главен съветник на Тушрата. Много е хитра, бърза и безмилостна. Не ме харесва, даже ме мрази, но е принудена да иска мир. Съгласна е с всичките ни условия, но… — Хатусу потропа нервно по масата, — настоява да им бъде върнато тялото на Бения, наложницата на баща ми. Тази Бения е роднина на Тушрата и митанийците много я тачат… Искат мумифицираното й тяло да бъде извадено от гробницата на баща ми, за да могат да я погребат по митанийски…

— Но… нали никой не знае къде е гробницата на баща ви… — възкликна Амеротке.

— Аз знам — усмихна се тя. После усмивката й се стопи и тя прошепна: — И точно това ме безпокои. Засега няма да ти кажа друго, освен че чух разни слухове за смъртта на Бения… — тя махна с ръка. — Митанийците искат и ръкописа на Синухе Пътешественика. Но днес останките от тялото му бяха извадени от Нил, а за последно са го видели жив вчера сутринта, когато е излизал от дома си. Носел някаква кожена торба. Запътил се към разрушения храм на Бес. Ръкописът е изчезнал. Нямало го при трупа, а и в дома му не бе открит…

— Дали е възможно митанийците да имат пръст в това?

— Кой знае. Повече ме безпокои открадването на Славата на Анубис, а също и загадъчните убийства — жрецът Немрат, една танцьорка е намерена мъртва в павилиона й, две овце от стадото на храма и няколко рибки в свещеното езеро са били отровени…

— Ако смъртните случаи са започнали с пристигането на митанийците, значи това е тяхно дело — отговори Амеротке.

— Но защо им е на пратениците да правят всичко това? — чудеше се Сененмут.

— По време на мирните преговори мистериозните смъртни случаи в храма на Анубис, изчезването на свещения аметист и липсващият ръкопис на Синухе сериозно биха подкопали авторитета на царицата в очите на собствения й народ — Амеротке замислено поглаждаше брадата си. — Хората ще си рекат, че Анубис вече не закриля Египет… Освен това и чужденците се нуждаят от надеждна навигация за най-бързите и безопасни пътища до Пунт, надолу към праговете и през Безкрайната зелена вода…

— Да, митанийците с удоволствие биха ни направили за посмешище — съгласи се Сененмут. — Но смятам, че убиецът и крадецът са по-скоро хора от храма… Противници на мира… Или наемници на Митани…

— Предатели? — възкликна Хатусу. — За моя вестител Уени зная, че е бил подкупен от Тушрата и Уанеф. О, не — вдигна вежди царицата, — не гледай толкова изненадано, драги ми Амеротке, Предателството на Уени е по моя поръчка. Просто митанийците си мислят, че имат шпионин сред нас… Точно сега принцеса Уанеф докладва на Тушрата. Накратко казано, един от нейните вестители беше сполетян от малка неприятност и нашата придружаваща колесница с готовност предложи помощта си…

— Предполагам, сте погледнали писмата, които е носел?

Хатусу само се усмихна.

— Мислехме си, че сме много умни — обясни Сененмут сухо. — Изглежда обаче, има и друг предател в Тива. Човек, когото наричат Хиената. В писмото на Уанеф се споменаваше, че бил по-надежден от Уени…

— Амеротке — гласът на Хатусу стана заповеднически. — Искам си обратно ръкописа на Синухе и Славата на Анубис. Искам да се присъединиш към Сененмут в преговорите. Искам да разследваш убийствата и внимателно да заловиш престъпника. Внимателно, за да не могат онези нахални пратеници на Тушрата да си намерят основание да се ометат от тук под предлог, че не са в безопасност… — Хатусу протегна ръка. За Амеротке не оставаше друго, освен да коленичи и да целуне боядисаните в зелено нокти.