Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Корбет се обърна и отметна наметката си, за да се видят меча и камата.

— Да.

Подхвърли й монета и тя ловко я улови с мръсната си ръка.

Някои от посетителите я сръчкаха.

— Няма да я намериш там! — чу се друг глас. Корбет се облегна на вратата, когато тълпата започна да се приближава към него. Дори момчето, което държеше коня му, изглеждаше уплашено. Корбет бързо извади меча си и си пожела Ранулф да беше с него.

— Аз съм сър Хю Корбет — извика той, — кралски пратеник! — Видя как войниците се спотайват зад останалите. — Ей, вие, от крепостния гарнизон, елате насам!

Тълпата се отдръпна. Двамата войници покорно си пробиха път и загледаха тъпо писаря.

— Познавате ли ме? Войниците кимнаха.

— В такъв случай ще изпълнявате заповедите ми. Вземете една пейка от кръчмата и разбийте вратата. Хайде, да не сте глухи!

Корбет пристъпи напред. Двамата войници изтичаха обратно вътре и се върнаха със здрава пейка. Кръчмар с мазна коса се появи на прага и започна да протестира, Корбет му нареди да млъкне и разпръсна останалата част от тълпата, хвърляйки шепа монети на улицата.

Неприязънта се стопи като мъгла под слънцето. Войниците заблъскаха с пейката по вратата, докато тя със скърцане увисна на кожените си панти.

— Стойте тук! — нареди им той.

Тръгна по влажен, слабо осветен коридор. Първата врата отдясно водеше към магазина и Корбет запуши нос и изруга от вида и миризмата му. Помещението беше подредено — имаше рафтове със съдове с различна големина, малки кесийки и дървени сандъчета, затворени и заключени. Но освен това Хеката явно се занимаваше и с препариране — изваждаше вътрешностите на животни и ги пълнеше с билки, превръщайки ги в нещо като мумии. Червена лисица с изцъклени очи го гледаше от пода. Заек с прибрани назад уши беше замръзнал сякаш от страх. Но ужасната миризма идваше от трупа на катеричка, който лежеше на масата с висящи от разпрания корем вътрешности. Над тях бръмчеше орляк тлъсти черни мухи.

Корбет излезе от магазина и продължи по коридора. Отвори една врата и замря при вида на разкошната обстановка вътре. Приличаше на стая в дома на някой благородник. Стените бяха белосани и покрити с плътни вълнени тъкани в различни цветове, а пред малкото огнище стоеше полирана решетка Подът бе застлан с вълнени килими, върху масата от тъмно дърво бяха подредени сребърни свещници, а в притворения шкаф се виждаха скъпи чаши и чинии. Прозорците бяха от оцветено стъкло и стаята ухаеше приятно като ливада в летен ден. Две винени чаши с високи столчета стояха на масата. Корбет се огледа и влезе в малкия килер до кухнята, която се намираше в задната част на къщата. Тук миризмата на разложено беше по-силна Той стисна ноздрите си. Дори жена му Мейв не поддържаше толкова чисти кухнята и килера, и все пак миризмата беше непоносима.

— Какво е това, за Бога! — прошепна той.

Отвори малък шкаф и изруга, когато трупът на сивокоса жена изпадна от него с протегнати ръце, сякаш дори в смъртта си искаше да го нападне. Корбет отстъпи и се взря в тялото, което лежеше на пода. Не виждаше следи от кръв или насилие. Приклекна, обърна тялото и покри уста с наметката си, защото лицето на жената, което приживе се бе отличавало с остри черти, сега бе подпухнало и сиво, с изскочили очи и увиснал език. Тя се бе борила за последния си дъх с тетивата от лък, впита в гърлото й. Корбет се изправи и излезе на улицата, вдъхвайки с наслада въздуха, който сега му се струваше свеж в сравнение с онзи, който бе дишал допреди малко.

— Станало ли е нещо? — промърмори един от войниците, забелязвайки пребледнялото му лице.

— Да — тихо каза той. — Хеката е мъртва. Войникът кимна към кръчмата, където съдейки по шумното веселие, посетителите се черпеха с парите на Корбет.

— Казаха, че била заминала. Имала малка къщичка близо до Саутуел.

— Наистина е заминала — рязко каза Корбет, — само че там, откъдето няма връщане. Пази къщата. — Той кимна на другия войник. — А ти иди в замъка и кажи на сър Питър Бренууд: Хеката явно е била вещица и сега е мъртва, така че имуществото й принадлежи на краля.

Писарят изчака войника да тръгне, плати на момчето, взе коня си и тръгна обратно по улицата, разпитвайки как да стигне до „Петела и обръча“.

Откри Ранулф в малка градина, седнал в покрита с цветове беседка да ухажва красивата млада жена, която беше забелязал на пазара. Прислужникът му стана и смутено ги запозна. Корбет целуна хладните пръсти на жената и внимателно я огледа.