Пол Дохърти
Царицата на нощта
Тайните на Древния Рим
Диоклециан: старият император, вече абдикирал
Максенций: бивш император на Западната империя, победен и убит от Константин при Милвийския мост
Константин: новият император на Западната империя
Елена: майка на Константин, императрица и Августа
Лициний: император на Източната империя
ИМПЕРСКИ СЛУЖИТЕЛИ:
Анастасий: християнски свещеник и писар, секретар на Елена
Бур: германски наемник, началник на телохранителите на Елена
Крис: управител на двореца
Офелион: императорски шпионин
Касий Херея: императорски шпионин
ОТ ХРАМА НА ХАТОР:
Сезотен: велик жрец
ОТ ВИЛА „КАРИНА“:
Карин: сенатор и търговец
Антония: негова дъщеря
Теодор: актьор
Полибий: собственик на кръчмата
Попея: негова незаконна жена
ОТ ВИЛА „АВРЕЛИАН“:
Аврелиан: военачалник
Урбана: втора съпруга на Аврелиан бивша куртизанка
Касия: близка приятелка на Урбана
Александър: единствен син на Аврелиан от първата му жена
Каска: лекар
Леарт: евнух
ОТ „ГРИЗАЧИТЕ“:
Постул: центурион
Статил: декурион
Криел: конник
Секунд: конник
Петилий: конник
Луций: конник
ОТ ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА:
Милтиад: папа, епископ на Рим
Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим
ОТ „МАГАРИЦИТЕ“:
Полибий: собственик на кръчмата
Попея: негова незаконна жена
Океан: бивш гладиатор
Януария: слугиня
Клавдия: племенница на Полибий
Муран: гладиатор
Симон: Стоика, философ
Петроний: Сводника
Салуст: Издирвача
Извинявай: прислужник в кръчмата
Калигула: котаракът на кръчмата
Апулей: аптекар
Калиста: съпруга на Апулей
Венуций: лозар
Торкват: бръснар
Нарцис: бивш балсаматор
Меркурий: вестоносец на кръчмата
По време на процеса срещу Христос, Пилат, както разказват Евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако направи това, „няма да е приятел на Цезаря“. Според коментаторите Пилат усетил заплахата. Дори римският губернатор и държавните чиновници били наблюдавани най-внимателно от тайни агенти на императора, от agentes in rebus, буквално „онези, които правят нещата“. Римската империя имала и военни, и цивилни полицейски сили и макар че двете се различавали в задълженията си, би било неточно да твърдим, че разполагала с нещо като съвременните детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици заплащали огромни суми на доносници и шпиони, които често трудно можели да бъдат контролирани. Както сухо отбелязва Уолсингам 1 1 Лорд Франсис Уолсингам (1532 — 1590), наричан „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон училище за шпиони, където випускниците се набирали измежду най-добрите студенти в Оксфорд и Кембридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола Мария Стюарт. — Бел.ред.
, главният шпионин на Елизабет I: „Той не е бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“
Agentes in rebus представлявали отделна класа сред ордата събирачи на слухове, доносници и понякога извънредно опасни шпиони. Те работели лично за императора и тяхното свидетелство бързо можело да сложи край на нечия обещаваща кариера. А това било често срещано през кървавия и изпълнен с интриги период от началото на IV в. сл. Хр.
Император Диоклециан 2 2 Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245 — 313) римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството (303 — 304 г.) — Бел.прев.
разделил империята на Източна и Западна. Всяка част имала собствен император и негов помощник, носещ титлата цезар. Империята страдала от икономически проблеми и нападения на варвари. Нейната държавна религия била заплашена от набиращата все повече сили християнска църква, чието присъствие се усещало на всяко социално равнище във всички провинции.
В 312 г. сл. Хр. младият военачалник Константин 3 3 Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на верска търпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308 — 324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен е негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Бел.прев.
Читать дальше