Пол Дохърти - Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)

Бойният отряд се разгърна през горичката, високата трева се огъваше под силния нощен вятър. Луната се измъкна от облаците. Те бързаха напред като глутница вълци, жадна да убива. Вождът вече догонваше предните редици, когато чу подрънкването на верига, звук от юзда, цвиленето на кон. Той замръзна на мястото си като ловджийско куче с вперени в мрака очи. Към тях се промъкваха някакви сенки — разгърнали се в полудъга конници. Мнозина носеха пламтящи факли. Вождът присви очи и изтри от тях примесената с вар пот. Опита се да преброи противниците. Осем, девет, а може би и повече конници бавно се придвижваха към бойния му отряд от около триста души.

Пиктът беше стар и опитен боец. Воините му може би превъзхождаха противника, но онези бяха катафракти, облечени в ризници конници, дисциплинирани и опасни на такъв терен. Той нададе предупредителен вик, сочейки към портите, и се втурна да бяга, като със знаци подканваше своите да го последват. Най-схватливите между воините му вече бяха усетили или видели опасността. Други пък бяха много пияни или объркани. Те осъзнаха засадата, в която бяха попаднали, едва когато съвършената линия ездачи премина в тръс, после в пълен галоп, въздухът се разтресе от ужасяващия тропот на копитата, а нощните звуци потънаха в дрънкането на оръжия и смразяващия сърцето боен вик на римската конница. Катафрактите приближаваха все повече с развяващи се плащове, мечовете им се издигаха и спускаха надолу. Пиктите се разпиляха. Навлезли в откритото пространство, те вече бяха обречени. Ако се втурнеха към стената, конниците щяха да ги приковат към нея и да ги накълцат на парчета. Трябваше да се отдалечат от нея и да се върнат на собствена територия.

Вождът побягна към укреплението, вмъкна се през зеещата порта и се затича по настланата с камъни пътека към Северната порта. Но когато той и спътниците му стигнаха до нея, видяха, че е здраво затворена и че преградната греда е закована. Отвън долитаха крясъците на загиващите им другари. Конниците изливаха върху тревата малки мехове с масло и сега хвърляха запалени факли. Пламъците вече се издигаха нагоре и осветяваха нощта. Пиктите почти не можеха да се защитават срещу бронираните коне и мъжете, мятащи мощни стрели от яките скитски лъкове. Вождът свърна от северната порта — той отчаяно търсеше сина си. Погледна към стълбата, водеща към покрива, но „Качулатите“ бяха много бързи. Някои се спешиха и вече започваха да нахлуват през другата порта на тълпи, с готови за стрелба лъкове. Неколцина от неговите мъже се опитаха да се доберат до стълбата, но бяха повалени от дългите перести стрели. Вождът вдигна меча си и стисна още по-здраво бойната си тояга. Разбираше, че вретеното на живота му се бе намотало до края. Боговете бяха готови да срежат нишката. Катафрактите, тези ужасни фигури с почти напълно скрити зад шлемовете лица, вече напираха към него с отметнати назад лъкове. Вождът се засмя. Щеше да поеме лебедовия път към славата. Макар и за кратко, той беше притежавал Златната дева…

Повечето хора биха се съгласили, че Вила Карина, спотаила се в Албанските хълмове 11 11 Ниски вулканични планини, разположени на 20 км югоизточно от Рим. Още от древността районът им бил желано място за онези, които искали да живеят далеч от тълпите и горещината на Рим. — Бел.ред. над Рим, е истински рай. Най-многото, което завистниците казваха за нея, беше „хубавичка е“, но това малко засягаше Валерий Карин, сенатор и потомък на бивш император. Той бе натрупал състояние като собственик на множество кариери из цяла Италия. Ако Стените на Север 12 12 Прочутите защитни стени на Рим, издигнати от император Септимий Север (193 — 211), африканец по произход, водил антисенатска политика, присъединил Месопотамия към империята — Бел.прев. се нуждаеха от нови камъни, ако храмът на Серапис 13 13 Серапис — едно от главните египетски божества, почитано и като Озирис-Апис, отъждествявано от гърците от Зевс и Аид (Хадес). Серапис бил почитан в Рим и Италия, Сирия и Балканският полуостров, където култът му бил разпространен през римската епоха — Бел.прев. имаше нужда от току-що глазирани плочки или Октавиановият портик 14 14 Един от най-красивите и популярни римски портици, построен по заповед на Гай Октавиан Август (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.), основателят на политическият режим на принципата, който фактически въвежда монархическото управление в Рим. Почетната му титла Август означава „възвеличен“ — Бел.прев. трябваше да бъде освежен, Валерий Карин бе нужният човек. Неговият девиз беше Salve Lucrum, „Да живее печалбата“, и той му бе изцяло верен. Злите езици твърдяха, че мие ръцете си с вино, къпе се в мляко и си позволява да положи тялото си само върху най-скъпата коприна. Повечето от нападките срещу него не бяха истина. Карин притежаваше най-плодородните лозя в Кампаня, наемаше най-добрите управители и въпреки това бе възможно най-въздържан в храненето си. Всяка сутрин закусваше само с хляб и преварен мед от Атика, следвайки препоръките на великия лекар Гален 15 15 Клавдий Гален (ок. 130 — ок. 200 г.) — лекар и учен, роден в Пергам, Мала Азия, и работил в Рим. Известен с проучванията си върху анатомията, нервите и артериите, оставил подробни описания на много лекарства въз основа на собствените си експерименти. — Бел.прев. . Но по отношение на другите, бе винаги щедър, особено към любимата си единствена дъщеря Антония, чиято зрялост трябваше да бъде отпразнувана с най-пищно празненство във великолепните градини на вилата му. Самата вила беше доста голяма. Много от покоите й представляваха самостоятелни апартаменти със сервизни помещения, бани и всякакви други удобства. Уханните вечери на късното лято бяха убедили Карин, че терасите с изглед към градината с фонтаните, декоративните езерца и сенчести беседки ще са най-доброто място за празненството на Антония. Прохладната сянка, предлагана от обраслите с бръшлян дървета наоколо, зеленината на живия плет и храстите, сладостта на овощните градини и благовонната вода, струяща от мраморните фонтани — да, това беше по-добро от всичко друго.