Използването на шифри по онова време също е интересна тема. Някои от тях още не са разгадани; други, като използвания от Едуард III през 1330 г. в кореспонденцията му с Папата, били разбрани едва когато историците получили достъп до ватиканските архиви.
Нотингам също е описан достоверно — построен от норманите град около крепостта, под която съществуват тайни проходи и тунели. През 1330 г., когато младият Едуард III решил да свали от власт собствената си майка заедно с любовника й Роджър Мортимър, той успял да се промъкне в замъка, съпроводен от отряд рицари, точно по един от тези тунели и да осъществи плана си.
Легендата за Робин Худ е една от най-известните в западноевропейския фолклор, но дали той е съществувал? Моята теория, че Робин е историческа личност и че е подкрепил Симон дьо Монфор, се основава на една любопитна поема, писана на латински, във Фолио 103 от Registe Prernonstraten.se (Допълнителен ръкопис М.55 4934 — 5 в Британската библиотека), която сочи, че Робин Худ бил известен още през 1304 година.
В своя труд „Истинската хроника на Шотландия“, писан през 1420 г., Андрю Уинтоун, шотландски летописец, отбелязва: „Малкия Джон и Робин Худ тогава бяха живи и водеха война срещу шерифа в Шъруудската гора“.
Още по-рано, през 1341 г. Джон Фордуен, каноник от Абърдийн, включил в своите „Шотландски хроники“ за 1266 година следното твърдение: „По това време измежду лишените от собственост (т.е., онези, които са се били на страната на Монфор) и поставени извън закона се появили прочутите Робин Худ и Малкия Джон с техните другари. Те живеели като разбойници в гората.“
„Убиецът в зелената гора“ се основава на теорията, че Робин Худ е живял при управлението на Едуард I и според споменатите по-горе доказателства, е бил помилван от краля. Използвал съм и други препратки — че Малкия Джон е бил прислужник на шерифа, свирепата вражда между Робин Худ и Гай Гизбърн и обречената му любов с девойката Мериън. Смъртта на разбойника в Кърклийс може и да е настъпила, както е описана — изследователите от XVIII век описват неговата гробница, на която тогава имало надпис, включващ не само Робин Худ, но и „Уилям Голдбърг и мъж на име Томас“.
Постът на шериф в средновековна Англия е бил такъв, какъвто е описан тук. Много шерифи са влизали в таен съюз с разбойнически банди (като Котърелс в Лестършър в средата на XIV век, които дори имали дързостта да заловят главния съдия на краля). Бренууд би бил на мястото си сред тези мъже. В крайна сметка обаче историята за Робин Худ е смесица от множество легенди и този роман може да се приема просто като една от техните интерпретации.
Светец — покровител на Франция, според легендата първият парижки епископ. На мястото на предполагаемия му гроб е издигната катедралата „Сен Дьони“, където са погребани почти всички френски крале. — (Бел. ред.)
Квадривиум — образователен цикъл в средните векове, включващ музика, аритметика, геометрия и астрономия, който заедно с тривиума съставлява Седемте свободни изкуства. — (Бел. прев.)
Хърн бил главен ловец на крал Ричард II, изпаднал в немилост и се обесил на един дъб в Уиндзорската гора. Според легендите духът му, предвестник на нещастия, блуждае из горите начело на призрачен лов. — (Бел. ред.)
(фр.) — до край, до крайност; при дуел — „без пощада“. — (Бел. ред.)
Една от централните улици в Нотингам. — (Бел. ред.)
В католическите манастири — свещенически сан, непосредствено след абата — (Бел. ред.)
Ритуал, следван от английските крале на големите празници — (Бел. прев.)
На територията на имението Кърклийс до ден-днешен се намира предполагаемият гроб на Робин Худ. — (Бел. ред.)
Свети Яков (Сантяго) — светец, покровител на Испания. Мощите му се намират в Сантяго де Компостела. Според легендата след мъченическата му смърт в Йерусалим през 42 г. сл. Хр., учениците на апостол Яков отнасят тленните му останки и го погребват в северозападната част на иберийския полуостров. След откриването на гроба през IX в. Сантяго де Компостела започва да привлича поклонници от цяла Европа, — (Бел. ред.)
Луи IX, крал на Франция (1214 — 1270 г.), участвал в седмия и осмия кръстоносни походи. Умира в Тунис по време на осмия кръстоносен поход. Канонизиран през 1297 г. — (Бел. ред.)