Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Корбет погледна към граф Линкълн, който седеше, замаян от чутото.

— Милорд, ти се съмняваше дали някой от замъка би могъл да влезе в гората и да се върне. Нотингам е малък град. Дори улиците да са оживени, ще стигнеш стените му за двадесетина минути. Можеш ли да си представиш колко по-бързо би станало това по подземен тунел? Кой знае? Може би ще открием някой от проходите. Смятам, че след като е напуснал избата сър Питър е можел да се озове в сърцето на Шъруудската гора, да издебне Гизбърн, да го убие и да се върне в замъка, отсъствайки не повече от четири-пет часа. И кой би забелязал? Докато е бил жив, сър Юстас бил с разстроен ум, а и вездесъщият Ротбьоф винаги е бил готов да каже, че сър Питър е отишъл тук или там. И за да е вън от всякакви подозрения, понякога Бренууд оставал в замъка, а вместо него отивал Нейлър.

Корбет седна и се огледа. Не бе виждал толкова вцепенени хора, такава благодарна публика.

— Разказът ми почти приключи — тихо забеляза той. — Хитър план, макар и от самото начало с недостатъци. Когато записах какво ми се беше случило, започнах да долавям някаква закономерност. — Корбет започна да изброява на пръсти. — Първо, нападението над замъка през първия ми ден тук. Откъде знаеха разбойниците в коя стая съм? Второ, засадата в Шъруудската гора. Навремето съм го пропуснал, но припомнянето на миналото ни прави по-мъдри. Не е ли странно, че никой от нас не бе улучен от онези стрели? Бренууд и Нейлър трябваше да ме опазят, защото убийството на кралски пратеник щеше да доведе нещата твърде далече — Корбет млъкна и се загледа в масата. Беше сигурен, че Бренууд едва сдържа усмивката си. — Ти ще бъдеш обесен! — каза му писарят. — Ти си предател и убиец, както и Нейлър, Ротбьоф и всички, които са ти помагали.

Мрачните му думи постигнаха желания ефект. С пребледняло и изтощено лице Ротбьоф скочи на крака и събори стола си. Войниците на Линкълн се спуснаха към него.

— Вярно е! — извика той.

— Млъкни! — изръмжа Бренууд.

— За Бога! — Ротбьоф се мяташе в ръцете на войниците. — Сър Хю, аз съм служил на църквата. Моля това да бъде взето под внимание и ще призная всичко, до най-малките подробности.

Той млъкна и умолително погледна към Корбет.

— Ще се опитам да убедя краля да бъде милостив — отвърна тихо писарят.

— Млъкни, лъжлив негоднико! — разкрещя се Бренууд. — Жалък страхливец!

Но Ротбьоф, окуражен от думите на Корбет, падна на колене.

— Вярно е! — захлипа той. — Бренууд мразеше Робин Худ. Беше направо обсебен от него. Откри тунелите, които водеха вън от замъка. Той, Нейлър и аз често ходехме там. Сър Юстас никога не заподозря нищо. После, късно есента, точно след Вси светии, пристигнаха писма, че Робин от Локсли се връща от Шотландия и Бренууд измисли плана. Излязохме от замъка по таен тунел, маскирани и с качулки. Двамата спътници на Локсли убихме на място, мислехме, че и той е мъртъв — Ротбьоф облиза устни. — Бързахме, уплашени, защото се намирахме много близо до Кърклийс. Взехме вещите му, включително пръстена с печата. Отначало Бренууд се успокояваше с мисълта, че разбойникът е мъртъв. Подправи писмата до управителя на имението му и продаде чрез него каквото беше останало в Локсли.

Ротбьоф се канеше да продължи, когато Нейлър се пресегна през масата, сграбчи един нож и ревящ от ярост, се нахвърли върху него. Избиха оръжието от ръцете му и по нареждане на Линкълн грубо завързаха ръцете му зад стола. Ротбьоф продължи да говори. Как Бренууд решил да се преструва на Робин Худ. Колко лесно било да се измъква в гората и да събира многобройните разбойници там. Как той и Нейлър планирали нападението над бирниците и други подобни засади. Как в началото сър Юстас не забелязвал нищо, но после започнал да подозира, че в замъка има предател и то с висок пост, тогава Бренууд решил да го убие.

— Убиха и други — хлипаше Ротбьоф. — Единственият проблем бяха онези огнени стрели, които се появяваха на тринадесети всеки месец. Бренууд подозираше, че някой от старите другари на Робин знае истината, затова раздаваше жестоко правосъдие над всички разбойници, които му се противопоставяха. Уби Веки. Нейлър уби Льокроа, Хеката и майстора на гатанки в кръчмата; сър Питър смяташе, че и той е шпионин. Кълна се, че това е истината! — извика той с обезумял поглед. — Ще се закълна в това и пред кралските съдии!

Линкълн се изправи.

— Сър Питър Бренууд, кралски помощник-шериф в Нотингам, питам те пред всички, можеш ли да се защитиш срещу тези обвинения?