Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Бренууд вдигна глава.

— Да се защитя? — прошепна той. — Да се защитя ли, глупав, пиян дъртако? Срещу какво? Че съм убил един разбойник и съм вършил същото като него? Щом кралят може да оправдае Робин от Локсли и да го приеме в двора си, защо да не оправдае и мен? — Той се обърна и ядно изгледа Корбет. — Струваше си! — изръмжа Бренууд. — Видях сметката на онзи разбойник с неговото перчене, зелените му дрехи и любовта му към селяните. Направих две грешки. Не, три! Трябваше да му отрежа главата, както направих с онзи глупак Гизбърн. Трябваше да убия Ротбьоф. И най-вече, Корбет, трябваше да убия теб!

Линкълн тръгна покрай масата и нареди на войниците си.

— Изправете го!

Те бързо се подчиниха. Бренууд плю към Линкълн, който го удари по лицето, а после свали от врата му верижката, която свидетелстваше за поста му.

— Сър Питър, ти си крадец, убиец и предател! Арестувам те за държавна измяна, както и теб, Джон Нейлър. Колкото до теб — той погледна презрително към коленичилия хлипащ Ротбьоф, — ти ще лежиш в затвора, докато кралят реши съдбата ти. Сър Хю — той насочи очи към Корбет, — сър Хю…

Писарят се приближи и погледна към Бренууд, който изглеждаше наперен, въпреки разрошената си коса и червенината там, където Линкълн го беше ударил.

— Грешиш, Бренууд — промърмори Корбет. — Робин от Локсли беше разбойник, но и мечтател, идеалист. Обичаше истински обикновените хора, а ти си подъл убиец, крадец и предател. Използвал си поста си, за да извършиш хладнокръвно убийство, както и за да откраднеш парите на краля. Прости ми, Боже! Ти си единственият човек, когото съм пожелавал да видя мъртъв!

— Отведете ги! — нареди Линкълн.

Войниците избутаха тримата затворници навън, а Линкълн отиде начело на масата и наля вино. Пъхна една чаша в ръката на Корбет и каза на войниците си да затворят вратите на залата. После огледа събралите се.

— Робин от Локсли е мъртъв. Заслужаваше по-достойна смърт, както и останалите, които Бренууд хладнокръвно е убил. Предателят ще се изправи пред кралския съд в Уестминстър и ще бъде осъден набързо. За останалото, което чухте и видяхте тази вечер, сте длъжни да мълчите — той отпи от виното си. — Макар че, доколкото разбирам, истината скоро ще излезе наяве.

Линкълн огледа мрачната, изпълнена със сенки зала.

— Кралят трябва да дойде тук — промърмори той. — Това място трябва да бъде пречистено.

Графът повика един от рицарите от гарнизона, прошепна му нещо, после погледна към игуменката.

— Милейди, ще ти дам подходящ ескорт обратно до манастира утре сутрин. Джон Литъл, предлагам ти да останеш в манастира при брат Уилям, докато не бъде подписана оправдателната ти присъда. За останалите — той сви рамене — всичко приключи. Свободни сте да си вървите.

Корбет и Линкълн наблюдаваха как всички излизат от залата, все още потресени и замаяни.

— Сигурно си прав, Корбет — промърмори Линкълн. — Ще открием много неща в избите. Може би утре ще посетя лично Шъруудската гора и ще направя нещо, с което разбойниците там да ме запомнят.

— Ами хана „Синият глиган“? — попита Корбет. Линкълн се усмихна.

— Конниците ми ще те чакат там преди да съмне. Но слушай, сър Хю. Защо Ротбьоф ти каза за Аления?

— Не можеха да сторят нищо на стария разбойник — отвърна Корбет. — Той беше нащрек и под закрилата на Светата църква. Затова Бренууд рискува. Казаха ми името на Аления, за да разбера дали старият монах знае нещо, както и за да видя справедливото възмущение на шерифа — той сви рамене. — Аления знаеше малко, но забелязах огромния градинар и започнах да се чудя дали това не е Джон Литъл и ако е така, защо се крие. Ако Бренууд знаеше за неговото присъствие, никога не би ме пратил там.

— Жесток човек — промърмори Линкълн.

— Да — отвърна Корбет. — Решен да играе и двете роли. Пожертва дори оръженосеца си Хобуел, за да поддържа заблудата. Всичко беше измама — прошепна той. — Игуменката неволно е била въвлечена в нея: не е можела да обясни смъртта на Робин или на Мериън, затова се преструвала, че двамата са избягали в Шъруудската гора. Престъпленията на Бренууд само подкрепяли думите й.

— Е, с това е свършено — отбеляза Линкълн. — Бренууд ще отиде в Уестминстър във вериги. Искаш ли ескорт до Лондон, Хю?

Корбет поклати глава.

— Сега с Ранулф вече ще бъдем в безопасност. Пък и трябва да се върна до Локали. Там живее един стар свещеник, който трябва да узнае истината.

Пазарът Смитфийлд в Лондон беше пълен с хора, още преди камбаните на близкото абатство „Сейнт Бартолъмю“ да зазвънят за утринна литургия. Тълпата се буташе, но не за да стигне до сергиите и павилионите, които бяха празни. Хората бяха привлечени от големия черен ешафод, издигнат в средата на площада, смаяни от пламъците, които изскачаха от големия меден казан и мрачния палач с червена маска. В единия ъгъл на ешафода имаше висок кол, бесилка с дълго висящо въже; помощникът на палача вече изправяше тясната стълба за мрачната церемония, която предстоеше.