Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

— Да — потвърди сър Питър. — И настоя Льокроа, Маре и аз да опитваме всичко преди него.

— Не е ли ял или пил нещо друго?

— Не — отвърна Маре. — Когато излезе от залата, аз го придружих до стаята му. Льокроа носеше чашата му с вино. Сър Юстас беше потънал в мислите си. Не беше на себе си от страх, когато разбра за посещението ти, сър Хю. Смяташе, че кралят ще го държи лично отговорен за обира и убийството на бирниците. Както и да е, пожелах му лека нощ, взех чашата вино от Льокроа и я сложих в ръцете му. Дори тогава Веки ме накара да я опитам и аз го направих.

Корбет се върна и застана до прислужника.

— Льокроа! — прошепна той.

Мъжът погледна нагоре и от страх лицето му погрозня още повече.

— В спалнята си господарят ти е изпил виното — продължи Корбет. — Нещо друго?

— Хапна сладкиши — промърмори Льокроа. — Винаги държеше там малко от тях, но аз също ядох.

— Пи ли вода?

— Не — рязко се обади Маре. — В стаята има само купа с вода за миене. И двамата с Ротбьоф я проверихме и огледахме кърпата, с която се беше избърсал. Нямаше нищо необичайно. Можеш да видиш сам, сър Хю — те са още там, както и сладкишите, и остатъкът от виното. Настоях стаята да бъде запечатана, за да не се мести нищо.

— Маре казва истината — добави Ротбьоф. — Аз хапнах от сладките. Опитах и водата от купата.

Корбет погледна към плесенясалата стена и за миг затвори очи. Нещо не е наред, помисли си той. Как би могъл човек да бъде отровен в заключена стая и да няма и следа от отровата, която го е убила? Въздъхна дълбоко.

— Вижте — Корбет вдигна ръце, — сър Юстас е умрял от отрова. Как му е била дадена и кой му я е дал все още не е ясно. Но той сигурно би изпитал болка и виковете му щяха да събудят Льокроа.

— Не е задължително — бързо отвърна Маре. — Бог знае какво е убило сър Юстас Веки, но има отрови, сър Хю — бял арсеник, бучиниш, напръстник — които убиват бързо като стрела, пронизала сърцето. Не забравяй, че сър Юстас не беше много здрав. Беше пълен и сърцето му беше слабо. Може би са били нужни само няколко секунди, за да умре.

Ранулф, който се бе облегнал на стената, разтвори ръце и пристъпи напред.

— Възможно ли е — попита той — Льокроа или някой друг да е подменил водата или виното?

— Не — обясни Маре. — Проверих. В стаята на сър Юстас прозорците са просто цепнатини. Внимателно ги огледах. Нищо не беше изхвърляно, а дори да беше така, как са щели да го заменят? В стаята нямаше друга кана с вода или вино.

— Значи — заключи Корбет, — имаме сър Юстас, който яде и пие, но само онова, което ядете и пиете вие, при това го опитва последен. Качва се в стаята си с половин чаша вино, което очевидно не е било отровно. Същото се отнася до подноса със сладки, които е държал там и водата, с която е измил ръцете си. — Той погледна към Льокроа. — Господарят ти изми ли се, преди да си легне?

Мъжът кимна.

— И така, сър Юстас си ляга, заключен в стаята си, с ключ от вътрешната страна на вратата. Нали така? — Той погледна към Бренууд, който внимателно го наблюдаваше.

— Да — отвърна шерифът. — Льокроа отключи вратата. Чух как ключът се завърта в бравата.

— А вие — Корбет посочи към войниците — не сте напускали поста си и никой не е посещавал сър Юстас тази нощ.

Двамата мъже кимнаха.

— Същата вечер — продължи Корбет — ти, сър Питър, си се върнал в залата за чашата вино, която си оставил там. Ако можем да вярваме на добрия лекар, то също е било отровно. Една глътка е била достатъчна, за да ти разбърка червата. — Корбет погледна към монаха, който седеше на стола полузадрямал, отпуснал ръце на коленете си. — Отче, извинявай, къде беше ти, когато откриха тялото на сър Юстас?

— Бях се върнал в параклиса, за да почистя след службата. Сър Питър изпрати един прислужник да ме повика. Качих се горе и направих единственото, което можех. Помазах тялото и го опростих.

— Много трупове ли си виждал, отче?

Веселите очи на монаха се вдигнаха към лицето на Корбет.

— Да, сър Хю, повече от теб. Бях кралски капелан във войската по време на шотландския поход.

— След като си видял трупа и си го помазал, можеш ли да кажеш дали сър Юстас е бил мъртъв отдавна или е умрял малко преди сър Питър да почука на вратата?

Монахът присви очи.

— Трупът вече бе започнал да се вкочанява — колебливо каза той. — Още беше мек, но крайниците бяха вдървени. Сър Юстас се оттегли час преди полунощ. Помазах бедното му тяло между осем и девет сутринта. — Той вдигна поглед към Корбет. — Честно казано, сър Хю, смятам, че сър Юстас може би е умрял около полунощ. — Монахът се изсмя горчиво. — Зловещият час, когато най-много души отиват при Бога.