Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Мъжът разтвори пръсти и внимателно започна да ги изучава.

— Преди осем години пътувах на север през гората Барнслидейл. Надявах се и все още се надявам да се оженя за лейди Маргарет Пърси. Бях и купил копринен плат, който струваше много скъпо. Робин Худ и разбойниците му ме спряха, взеха ми подаръците, съблякоха ме гол, вързаха ме за коня и ме направиха за посмешище на всички.

Ти умееш да мразиш, помисли си Корбет, забелязвайки как един мускул трепка високо на скулата на Бренууд. Помощник-шерифът с мъка преглътна.

— Когато сър Юстас издаде прокламацията си, аз открито предизвиках Робин Худ, наричайки го страхливец, предател и мерзавец, незаконен син на йомен. Предизвиках го на дуел a outrance 4 4 (фр.) — до край, до крайност; при дуел — „без пощада“. — (Бел. ред.) на Хай Пейвмънт 5 5 Една от централните улици в Нотингам. — (Бел. ред.) . — Той направи гримаса. — Знаеш какъв беше отговорът му.

— Сигурен ли си — попита Корбет, сменяйки рязко темата, — че разбойникът не идва никога лично в Нотингам?

— Защо питаш?

— Защото мисля, че по-лесно можем да го заловим с хитрост, отколкото със сила. Негово величество кралят настоява да го хванем. Щом тази заплаха бъде премахната, Едуард ще влезе в сражение с шотландския бунтовник Уилям Уолъс. — Корбет погледна към Ранулф и си спомни странното съдържание на съобщението, което беше получил от Париж. Затвори очи. — Да, както казах, кралят има нужда пътищата на север да бъдат безопасни за преминаването на войската му и обоза, затова Робин Худ трябва да бъде убит.

— И как ще стане това? — подигравателно се усмихна Бренууд. — Ти и твоите двама прислужници ли ще го направите?

— Не — отвърна Корбет засегнат. — Чувал ли си за сър Гай от Гизбърн?

— Да, той притежава земите до Стифорд на границата с Ланкашър. Беше шериф тук по време на предишните грабежи на Робин Худ.

— Гай предложи услугите си на краля и той ги прие. Никой не познава гората по-добре от Гизбърн. В момента той е в Саутуел с дузина опитни лесничеи и шестдесет стрелци. — Корбет с удоволствие видя как надменното изражение на Бренууд се стопи. — Кажи ми — продължи той бързо, — какво знаеш за разбойника?

Бренууд изглеждаше смутен от споменаването на Гизбърн и Корбет мислено се наруга за глупостта. Сега излизаше, че кралят няма доверие на шерифа, а и присъствието на Гизбърн трябваше да се пази в тайна.

— Робин от Локсли — бавно започна Бренууд, събирайки мислите си — е по произход йомен. Наследи малкото имение Локсли заедно с полята край него и правото да ползва пасбищата. Като младеж се бил в кралската войска в Уелс, където се научил отлично да си служи с лъка.

Корбет кимна. Познаваше мощта на това оръжие, което английските стрелци използваха все повече вместо арбалетите. Дълъг колкото човешки бой, изработен от полиран тис, с него се изстрелваха стрели, дълги близо метър, които можеха да пронижат ризница.

— Робин от Локсли е роден за воин — обясни Бренууд. — След като участвал във войните при царуването на стария крал, се върнал в Локсли, където влязъл в бой с местните лесничеи. Говори се, че те били убили баща му. Робин убил трима от тях и потърсил убежище в Шъруудската гора.

Корбет слушаше внимателно — онова, което Бренууд разказваше, съвпадаше с наученото от него в Уестминстър.

— Робин бил опитен стрелец — продължи Бренууд, — добър войник, който познавал горските пътеки като петте си пръста. В гората към него се присъединили лейди Мериън от Лидсфорд и францисканец по прякор отец Тък Корбет погледна към отец Томас, който му се усмихна в отговор.

— Не всички монаси са Божии хора — остроумно отбеляза той. — Отец Тък беше разбойник, който излежаваше присъдата си в Копмънхърст близо до Фаунтиндейл. Когато кралят помилва Робин Худ, Тък беше изпратен на хляб и вода в един от нашите манастири в Корнуол, където по-късно умря.

— Нещо друго? — попита Корбет.

— И други се присъединили към Робин — обади се Ротбьоф. — Един гигант, по-едър и от Нейлър, с прякор Малкия Джон, и бившият войник и първи помощник на Робин, Уил Скатлок или както му казват, Аления.

— Имай предвид — прекъсна го Бренууд, — че Робин от Локсли не е обикновен разбойник. Той налага на хората си определени порядки и не закача селяните или онези които могат да го предадат. Ограбва духовници или лордове, а онези, които не може да сплаши да мълчат, подкупва — Бренууд сви рамене. — Останалото знаеш. Преди шест години негово величество кралят дойде на север. Помилва Робин и хората му, дори — добави той горчиво взе разбойника на служба при себе си. Заедно с хората а Робин участва в похода срещу Шотландия.