Пол Дохърти - Убиецът в зелената гора

Ранулф-ат-Нюгейт най-после се обади, вбесен от начина, по който го гледаше Нейлър.

— Но ти каза, сър Питър, че Льокроа е спал в същата стая. Би трябвало предсмъртната агония на господаря му да го е събудила.

Бренууд сви рамене.

— Веки беше пил много, Льокроа — също. А слугата спи като пън. Пък и според лекаря някои отрови убивали бързо и безшумно.

Корбет потърка лицето си и отиде до прозореца, привлечен от шума долу в двора. Видя малката група прислужници, която се беше събрала около импровизирания ешафод, на който стоеше палач с червена маска. Корбет гледаше като хипнотизиран как един мъж с вързани зад гърба ръце беше избутан по стълбите. Положиха главата му на дръвника, брадвата се вдигна, проблесна на слънчевата светлина и шумно се стовари. Корбет примигна и отмести поглед, когато горещата кръв плисна в дъга.

— Какво има, господарю?

Ранулф и Малтоут станаха от масата и погледнаха през рамото на Корбет.

— Виж — прошепна Ранулф на Малтоут, — очите му още мигат, а устните се движат.

Кръглоликият коняр, който не понасяше вида на кръв, независимо негова или чужда, бързо се отдалечи, молейки се да не припадне. Корбет погледна шерифа.

— Кървава жестокост, сър Питър.

— Не, добър урок — отвърна Бренууд, играейки си с пръстена на слабата си загоряла ръка.

Корбет примигна, когато брадвата отново се стовари и съзря искрица на удивление в очите на Бренууд.

— Какво става? — Писарят посочи с глава към прозореца.

— Ти си гост в Нотингам, сър Хю и сигурно не знаеш. В града има чума.

Корбет потръпна и се извърна. Слава Богу, помисли си, че не беше довел Мейв и малката Елинор.

— Обитателите на една къща на Касъл стрийт заболяха от чума и група нощни пазачи, спазвайки градския правилник, я затвориха и нарисуваха кръстове по вратата и прозорците.

Корбет произнесе наум кратка молитва: ако чумата се появеше в някой дом, всичките му обитатели страдаха.

— Във всеки случай — продължи Бренууд — един мъж, съпругата му, момиче, момче и двама слуги бяха обявени за мъртви. Труповете трябваше да бъдат отнесени във варовиковите кариери извън градските порти. Обикновено в такива случаи всички се държат настрани, но този път един любопитен роднина, по-смел от останалите, отишъл да им отдаде последна почит. Скрил се в сенките и когато измъкнали един от труповете, видял как главата му се отметнала встрани. Гърлото му било прерязано. — Бренууд кимна към прозореца. — Убийците са нощните пазачи. Избили цялото семейство и ограбили къщата. Сега ще заплатят за това в името на Бога и краля.

Корбет се върна при масата, опитвайки се да изключи от съзнанието си поредните удари на брадвата, последвани от бърборенето на малката тълпа зяпачи.

— Трябва да огледам трупа на сър Юстас — заяви той.

— Отнесоха го. — Бренууд сви рамене. — Заради горещината. В дома за покойници, в една градина близо до страничната врата.

— Сега е най-удобният момент — бързо каза Корбет. — Сър Питър, ще ни покажеш ли пътя? — заместникът на шерифа го поведе навън, а Нейлър, Ранулф и Малтоут ги последваха. Корбет се огледа внимателно. За кралски замък Нотингам беше ужасно западнал. Мазилката по стените се лющеше, камъните от настилката бяха неравни, влажни и напукани. Бренууд ги преведе през една мръсна кухня. По стените личаха следи от отдавна готвени ястия, а ята мухи лениво бръмчаха над локвите кръв, докато потният готвач и нацупените му помощници се бяха надвесили над огромно парче говеждо. Корбет зърна корито с мръсна вода, покрита с пяна. Преглътна и тайно се закле да внимава какво яде тук. Прекосиха един празен двор, минаха по други коридори и излязоха в малка градинка. Може би при предишните шерифи тя е била поддържана, но сега очуканата статуя в средата беше полускрита от избуялите храсти и бурени.

— Това място има нужда от повечко грижи — промърмори Ранулф.

— Ние сме кралски войници, не градинари! — отсече Бренууд. — А благодарение на Робин Худ бедният Веки едва можеше да се грижи и за себе си.

Прекосиха високата трева и прещипа към малката каменна сграда с плосък покрив, чиято напукана врата висеше накриво на кожените панти. Бренууд я дръпна и покани Корбет вътре. Миризмата беше толкова противна, че той стисна с пръсти носа си.

— Днес е петък — промърмори си писарят. — Веки е починал късно през нощта в сряда.

Огледа се, взе дебела лоена свещ, щракна с огнивото и влезе навътре. Ранулф и Малтоут благоразумно останаха навън. Тялото на мъртвия шериф беше поставено на пода, завито с мръсно ленено платно.