Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Един Бог знае как стоят нещата, Матилда — каза ми той, — но може би смъртта на Гавестън все пак е донесла някакво облекчение на краля.

После Дьо Монтегю премина към въпросите, които го бях помолила да проучи при завръщането си в Йорк. Онова, което ми каза, само затвърди подозренията ми. Любимият ми беше посетил манастирската библиотека и — за огромна изненада на игумена — беше облякъл едно „сламено чучело“, както го нарече, в човешки дрехи и го беше занесъл в усамотената камбанария, обитаваната от призраци. Описанието на последвалите събития накара Дьо Монтегю да избухне в смях. В този момент — в унисон с думите му — големите камбани забиха вечерня. Дьо Монтегю ги изчака да замлъкнат.

— Усещам, че ти вече знаеш истината, Матилда. Няма ли да ми я кажеш?

— Имай търпение, любими — погалих го по бузата аз. — Скоро ще ти кажа всичко. Нека първо изчакаме злините, извършени в мрака, да излязат на светло. Междувременно е по-добре да запазим мълчание. Така и ти, и кралицата ще бъдете в безопасност. Смъртта на Гавестън не доведе до нищо съществено, освен че изясни позициите на фигурите върху шахматната дъска. Играта обаче още не е приключила. Сега ще настъпи затишие — промърморих аз, — а после небето пак ще притъмнее. Междувременно аз ще последвам съвета на господарката си: video atque taceo — ще си държа устата затворена, а очите си — отворени на четири.

Бертран продължи да ме разпитва още известно време и дори ме накара да повторя разказа си за страховитите събития, развили се на Блаклоу Хил. Любимият ми вероятно искаше да прогони злите духове от душата ми, като едновременно с това се опитваше да научи повече подробности за Гавестън и за избиването на братята му тамплиери в Дяволската дупка.

— Но не това е коренът на злото, нали, Матилда? — попита той.

— Прав си, не е — отговорих му аз. — В основата на всичко стои злостният заговор, замислен в Шотландия. Тримата Бомон, дано Бог се смили над тях, правилно подозираха, че зад гърба им се готви някаква мерзост, но погрешно си мислеха, че тя засяга владенията им отвъд северната граница и че Едуард е постигнал някакво тайно споразумение с Брус, по силата на което кралят е щял признае претенциите на шотландския бунтовник. Това изобщо не е така. Престъплението, което е планирал Гавестън, е много по-коварно.

— И ти знаеш цялата истина?

— О, да — казах аз и се освободих от прегръдките на любимия си. — Исках да се върнеш обратно в Йорк и да изпълниш молбата ми и ето че ти го стори — аз се приближих към Дьо Монтегю и го целунах по бузата. — Не си мисли, че в замъка Уорик съм се чувствала като някоя безпомощна девица. Бог ми е свидетел, че графът и останалите велики лордове се държаха съвсем почтително с мен. Единственото, от което се интересуваха, беше да довършат Гавестън. След като го сториха, те останаха доволни — поне за момента. Знаеш, че кралят ни непрекъснато сменя настроенията си. Сега той ще заеме изчаквателна позиция и ще скърби тихо, но дълбоко в себе си никога няма да забрави случилото се с фаворита му. Накрая ще си спомни за мен и ще ме повика, за да ми поиска сметка. Аз ще му кажа онова, което иска да чуе. Времената са опасни, Бертран. Истината несъмнено трябва да излезе наяве, но аз трябва да се погрижа това да стане по най-деликатния възможен начин. Междувременно ти трябва да напуснеш двора. Изпратила съм спешно съобщение до кралицата, в което я моля да се срещнем, но един Бог знае кога ще стане това.

В крайна сметка Изабела откликна на молбата ми почти веднага. Бертран и аз се бяхме целунали и се бяхме разделили. Добрите братя францисканци тъкмо се събираха в ухаещия на тамян олтар на църквата си, когато кралицата се вмъкна в манастира без предупреждение, придружавана единствено от неколцина пажове. Господарката ми беше облечена в тъмносини одежди, около издутия й корем беше препасана сребърна верижка, а на врата й висеше украсен със скъпоценни камъни кръст. Лицето й беше почти скрито зад плътен газен воал, но дори той не можеше да потули сиянието, което се излъчваше от нея. Двете се срещнахме в приемната на игумена и веднага се разцелувахме. До кралицата беше седнал Дънивед, а на мургавото му лице беше изписано безгранично задоволство. Доминиканецът беше разбрал какво се е случило с трупа на Гавестън и открито похвали милосърдието, което бях проявила към него. В отговор аз просто му хвърлих един хладен поглед. Изабела забеляза какво става между нас, но въпреки това продължи да бъбри весело, сякаш се връщах от най-обикновена разходка. Кралицата изостави преструвките едва когато тримата останахме насаме, обгърнати от омайния аромат на розовата градина и осветявани единствено от лъчите на залязващото слънце. Нейните Fideles 81 81 Верни хора, приближени (фр.). — Б.ред. — онези млади мъже, които така решително я бяха защитили в Тайнмаут — моментално завардиха входовете към розариума. Изабела седна на една от покритите с трева седалки, облегна се на дървената решетка, обвита от пълзящи рози, и поглади корема си.