Пол Дохърти: Притъмняващото небе

Едуард I — крал воин (умира през 1307 г.).

Елеонор Кастилска — първата и любима съпруга на Едуард (умира през 1296 г.).

Едуард II — син на гореспоменатите (коронясан през 1308 г.).

Пиърс (Питър, Пиер) Гавестън — гасконец, граф на Корнуол и фаворит на Едуард II.

Маргарет дьо Клер — съпруга на гореспоменатия.

Изабела — дъщеря на Филип IV Френски, съпруга на Едуард II.

Маргарет, вдовстваща кралица — втора съпруга на Едуард I, сестра на Филип IV Френски.

Робърт Уинчълси — архиепископ на Кентърбъри.

Еймър дьо Валанс, граф на Пембрук; Томас, граф на Ланкастър; Гай Бийчам, граф на Уорик; Хъмфри Бохун, граф на Херефорд; Хенри де Лейси, граф на Линкълн; Гилбърт дьо Клер, граф Глостър — велики лордове.

Роджър Мортимър от Уигмор — наместник на Едуард II в Ирландия.

Роджър Мортимър от Чърк — стар и опитен воин, чичо на гореспоменатия.

Хю де Спенсър — благородник, верен на короната.

Анри Бомон, Изабела Бомон, Луи Бомон — влиятелна фамилия, свързана с кралското семейство, притежаваща обширни владения в Шотландия.

Стивън Дънивед — доминикански свещеник, изповедник на Едуард II и на кралица Изабела.

Филип IV, наречен „Хубави“ — крал на Франция.

Джоана (Жана) Наварска — покойната съпруга на Филип IV.

Луи, Филип, Шарл — синове на гореспоменатите.

Ангеран дьо Марини, Гийом дьо Ногаре, Гийом дьо Плезанс — министри и правни съветници на Филип.

Папа Климент V — утвърждава Авиньон като седалище на папската власт.

Жак дьо Моле — велик магистър на Ордена на тамплиерите.

Уилям дьо ла Мор — магистър на Ордена на тамплиерите в Англия.

Робърт Брус — именит шотландски военачалник, ръководил съпротивата на шотландците срещу англичаните, впоследствие коронясан за крал на възстановилата независимостта си Шотландия.

През юли 1307 г. Едуард I умира и на трона веднага бива възкачен неговият син, Едуард от Карнарвън, принц на Уелс. През януари 1308 г. новият крал Едуард сключва брак с младата Изабела, дъщеря на Филип IV Френски. Изабела обаче среща съперник в лицето на Питър (или Пиер) Гавестън — млад гасконец без благородническо потекло, който получава от Едуард графска титла и изключително доходоносното графство Корнуол. Между 1308 и 1312 г. великите английски лордове непрестанно нападат Гавестън заради привилегирования му статут и контрола, който е придобил над краля и Короната, и дори се опитват да го пратят в изгнание, но кралят и фаворитът му дават категоричен отпор на съпротивата им. В ранната пролет на 1312 г. проблемът заплашва да прерасне в гражданска война. В същия момент Изабела решава да отстоява положението си на кралица и съпруга. Напрежението в кралството расте и въпросът за властта и държавното управление предстои да се реши с меч, кървави интриги и зловещи убийства.

Цитатите в началото на всяка глава са взети от Vita Edwardi Secundi („Животът на Едуард II“) — хроника от времето на събитията. Бележката на автора в края на книгата дава историческия контекст на вълнуващия разказ на Матилда.

Будна съм. Тъмното покривало на нощта ме притиска, а аз лежа в леглото си и кипя от негодувание срещу все по-слабата светлина в собствения ми живот. Сенки обгръщат планините и дълбоките долини в душата ми, населени с призраците от миналото. Заслушвам се в трополенето на стъпките отвън — клисарят и помощникът му с фенери в ръце стриктно изпълняват нощното си бдение тук, в обителта „Грейфрайърс“ 1 1 Францискански манастир, чието име идва от едно от прозвищата на францисканските монаси (Grey Friars (англ.) — сивите монаси), дадено им заради сивите им раса. — Б.пр. , сгушена като някое птиче под великолепната грамада на „Сейнт Пол“. Ако стана и надникна през прозореца, ще зърна камбанарията на катедралата, светеща като фар над обвитата в мрак улица Чийпсайд с нейния кръст 2 2 Един от дванайсетте кръста, които Едуард I издигнал между 1291 и 1294 г., за да означи с тях местата, на които е спирала да почива носилката с ковчега на любимата му съпруга, Елеонор Кастилска, при пътуването й от Линкълн до гробището в Уестминстър. — Б.пр.