Пол Дохърти - Притъмняващото небе

Странна птица е този Саймън. След утренята на последното Сретение Господне 9 9 Празнува се на 2 февруари. — Б.пр. тъкмо той ми подхвърли идеята да попитам игумена дали може да нарисувам нещо на стената пред килията си. Да, вярно, че съм лечителка. Всъщност съм не по-малко веща в медицината от който и да е лекар, завършил cum laude 10 10 С отличие (лат.). — Б.ред. университета в Монпелие или в Салерно. Обучи ме чичо ми Реджиналд, който беше лекар при тамплиерите, преди Филип, крал на Франция и Повелител на Ада, да нападне ордена им и да го потопи в море от кръв. Освен лечителка обаче аз и съм художничка и макар дарбата ми да не е кой знае колко голяма, мога да се похваля с отлично чувство за цвят. Стенописите и рисуваните платна винаги са ме очаровали. Спомням си например кръчмата „Глиганската глава“ на Кингс Стрийт в Уестминстър. Там спряхме да си починем, когато кралската стража ме водеше към „Грейфрайърс“. Стените в салона бяха щедро украсени със смесено с масло червено олово и златен прах, нанесен с помощта на различни шаблони. Научих всичко това от кръчмаря, докато отпивах от чашата си с ейл и се опитвах да не обръщам внимание на мръснишките подмятания на придружителите си — рицарите на Едуард, които бяха по-разгонени и от ято врабци напролет. Все едно — рисунките като тези, които бях видяла по стените на кръчмата, ме успокояват, така че се зачудих дали ще успея да направя нещо подобно, изобразявайки собствения си ад. За моя радост, игуменът одобри идеята и дори поръча да измажат с хоросан стената пред килията ми. После ми осигури варно мляко, с което да я варосам, и червена креда, с която да скицирам картината си. Игуменът е щедър човек, така че ме снабди и с бои, съдове, в които да ги смесвам, и куп четки от катеричи косми и свинска четина.

И така, аз се захванах за работа с усърдието на пътуващ художник, украсяващ някоя енорийска църква. Всъщност открих, че това занимание успокоява душата ми. За тема на стенописа си избрах пира на Валтасар 11 11 Според Библията на този пир цар Валтасар сервирал вино в скъпоценните съдове, които баща му — Навуходоносор, бил изнесъл от йерусалимския храм. Вместо да прославя Бог обаче, домакинът възхвалявал „боговете сребърни и златни, медни и железни, дървени и каменни“. Това разгневило Бог и Той изпратил на Валтасар заплашително послание. Впоследствие царят бил убит, а царството му — завзето от Дарий Мидянин. — Б.пр. според описанието, дадено в Книга на пророк Даниил — въздействащ разказ за заплашителното предупреждение към царя на Вавилон, което Божият пръст надраскал на стената: „Мене, мене, текел, упарсин — изброих те, претеглих те на везните си и те намерих твърде лек“ 12 12 Свободен цитат от Книга на пророк Даниил, 5:26–28: „… мене, мене, текел, упарсин… мене — изброи Бог царството ти и му тури край; текел — претеглен си на къпоните и си намерен твърде лек; перес — царството ти е разделено и дадено на мидяни и перси“. — Б.пр. . Колко точно казано! Игуменът и останалите монаси често идват да проверят как върви работата ми. Бог да благослови Франциск от Асизи и последователите му! Вътрешно братята може и да ми се смеят, но поне не го показват. Разбира се, използвам Валтасаровия пир просто като метафора за собственото си минало — рисунките ми всъщност изобразяват зловещите сенки, които се спотайват из спомените ми. Редом с демоните обаче стоят и ангелите, които ме приласкаха и излекуваха раните ми: сивокосият парижки лекар Реджиналд дьо Деинкур — моят добър чичо; свещеникът тамплиер Бертран дьо Монтегю, който се укри в двора на господарката ми като неин писар — единственият мъж, когото съм обичала… Вярно, че не можах да пресъздам чертите му съвсем точно, но много добре си спомням изпитото му и сурово лице на проповедник с бръчици от смях покрай устата, увенчано с късо подрязана черна коса и смекчено от прекрасни морскосиви очи.

На стенописа си съм го поставила в края на тържествената трапеза, облякла съм го в тъмноморава мантия и съм го обула с червеникави ботуши за езда. В дългите му пръсти съм нарисувала паче перо, а на врата му — червен тамплиерски кръст. До него седят чичо Реджиналд и мрачният Ап Ител — началникът на стражата на Едуард. Те тримата се хранят отделно от останалите, а пред тях са поставени вкусни ястия и бял хляб. Самоличността на другите гости на моя пир е скрита зад множество символи и най-различни фантастични същества. Вместо с живот и светлина дворецът на Валтасар е изпълнен с гробовен мрак — същинско преддверие на Ада, из което витаят само безплътни духове и бледи призраци. Те се хранят със скорпиони и крастави жаби, а виното, което пият, прилича на мътната вода от някоя канавка. Във въздуха, подобно на чернокрили демони, се носят слуги, готови да изпълнят всяко желание на големците, седнали на трапезата. На първо място сред тях съм поставила Филип — кралят на Франция, който уби съпругата си, Жана Наварска. Косата му е сребристобяла, а погледът в сините му очи — студен. Всъщност ако не беше тази самодоволна усмивка на устните му, лицето му би изглеждало направо благочестиво. От двете му страни са се наредили тримата му синове — Луи, Филип и Шарл. Червендалестият Луи има вид на невестулка, длъгнестият Филип дращи лицето си с пръсти и зяпа с уста, както правеше и приживе, когато вярваше, че ужасният му баща се е вдигнал от гроба, за да го следва по петите, докато русолявият и шишкав Шарл, както винаги, протяга едната си ръка към гарафата с вино на масата, а с другата попипва дърворезбата отдолу, на която е изобразено прасе, свирещо на гайда 13 13 Животните, свирещи ни различни музикални инструменти, са били обичаен декоративен елемент през Средновековието, тъй като се е смятало, че те нямат никакви грижи, и следователно умеят да се наслаждават по-пълно на живота. — Б.ред. . Зад краля са застанали тримата му довереници и шпиони; демоните, които унищожиха Ордена на тамплиерите и изпратиха безброй невинни — сред които и чичо ми — на бесилката на Монфокон. О, да, разбира се, че включих в стенописа си и правните съветници на Филип, които си въобразяваха, че ще съумеят да оплячкосат Ада и да се измъкнат невредими. Облякох ги във фестонирани жакети, обточени с кожи от плъхове. Качулките им украсих с маймунски уши, а на вратовете им увесих брусове за заточване на лъжливите им езици и препълнени нощни гърнета като наказание за клеветите, които изричаха приживе. На преден план поставих червенокосия Ангеран дьо Марини, или лорд Лисугера, който беше първи министър и главен съветник на Филип. После нарисувах и другите двама убийци — Гийом дьо Ногаре, чието тлъсто лице прилича на торба с тор, и русокосият Гийом дьо Плезанс, който пък има вид на мастиф. Английските големци седят на отделна маса. Вярно, че Едуард от Карнарвън беше крал, но заедно с това беше и голям глупак. Нарисувах го с лъскави руси коси, мустаци и брада. До него сложих тъмнокосия му фаворит с неговите женствени черти, кротки очи и блага усмивка, зад които обаче се криеше едно изключително коварно сърце. На една греда над главите им е кацнала рошава сврака с черно-бели пера и остър жълт клюн, готов за атака.