Пол Дохърти - Притъмняващото небе

В отговор Изабела само ме изгледа студено. Доминиканецът нервно се размърда на мястото си.

— Вие, братко Стивън — продължих аз, — сте побеснели при мисълта, че някой се е опитал да навреди на кралицата, и сте решили да накажете виновниците. Ролята на съдия и палач много ви е допаднала. Освен това сте били убеден, че каузата ви е справедлива — в крайна сметка, Гавестън е замислял ужасяващо престъпление.

— Съпругът ми не е участвал в това — повтори Изабела.

— Права сте, милейди. Гавестън просто е искал да се отърве от вас и от детето ви. И така, братко Стивън, вие сте решили да отмъстите на фаворита, но вместо да го атакувате директно, сте се насочили към аквилите му. Така сте можели да накажете и тях, като същевременно сте щели уплашите Гавестън и да отслабите охраната му. Първо сте убили Ланъркост. Той е трябвало да бъде премахнат бързо, тъй като всеки момент е можел да отиде при господаря си и да му разкаже какво ви е изповядал. Преди всичко обаче той е трябвало да плати за престъпленията си. Трябва да ви призная, братко Стивън, че сте проявили изключителна изобретателност, извършвайки кървавото си дело според легендата за смъртта на Симон Влъхва, в която се казва, че апостолите Петър и Павел са изхвърлили магьосника от върха на някаква висока кула. И така, църковната кула в манастира с нейните големи камбани, носещи имената на двамата светии, се оказала идеалното място за изпълнението на пъкления ви план. Междувременно вие сте се били сприятелили със звънаря и често сте се качвали в камбанарията, за да разучавате камбаните. Знам, че сте изследвали звъна им, понеже веднъж ви чух да казвате, че го намирате за фалшив. Помните ли? Седяхме в същата тази градина… Както и да е, в момента това не е важно. И така, вие сте решили, че камбанарията ще ви свърши чудесна работа. Там сте щели да останете с жертвата си насаме, а единственият, който е можел да ви обезпокои, е бил слабоумният брат Юсибиъс.

— И Ланъркост просто ме е последвал там, така ли? — присмя ми се Дънивед.

— А защо да не ви последва? Вие сте се били негов изповедник; един приятелски настроен доминикански свещеник, който само е искал да му помогне. Всъщност Ланъркост е имал такова доверие във вас, че дори е свалил портупея си, за да изкачи по онази стълба.

— Както знаете, по това време аз бях в църквата и отслужвах Великденската литургия.

— Да, братко, знам. Аз също бях там. Но вие сте убили Ланъркост много по-рано. Изчакали сте Юсибиъс да отиде да закуси и двамата с орлето сте се качили в камбанарията. Там никой не е можел да ви види, нито да подслуша разговора ви. И така, вие сте ударили орлето по главата и сте разбили черепа му. След като тялото му е паднело от кулата, раната, която сте му нанесли вие, е щяла да се превърне просто в една от многото.

— Но как е могъл брат Стивън да извърши всичко това? — настоя Изабела. — Нали по това време отслужваше празничната литургия?

— Первазите на прозорците в камбанарията са доста широки, ваше величество, и освен това са леко наклонени навън. Онзи ден беше валяло дъжд, така че трябва да са били и доста хлъзгави. Брат Стивън е наместил тялото на Ланъркост върху един от тях. Това едва ли е представлявало кой знае каква трудност за него, пък и междувременно никой не е можел да го забележи отдолу. След това той си е тръгнал. По-късно, в края на празничната литургия, брат Юсибиъс е ударил камбаните и цялата камбанария се е разтресла. Само звуковата вълна е била достатъчна, за да събори трупа от перваза. Освен това едната от камбаните минава доста близо до прозореца. Рано или късно тя е щяла да закачи тялото на Ланъркост и да го избута от хлъзгавия перваз. Не е било нужно вие да сте там, братко. И разбира се, вие не бяхте. По време на инцидента с Ланъркост, а после и на този с Лейгрейв, вие бяхте плътно до нас.

Хвърлих един поглед към слушателите си. Господарката ми беше свела глава, а Дънивед се беше извърнал леко встрани. Лицето му изглеждаше крайно съсредоточено. После доминиканецът зае предишната си поза, сключи ръце и се обърна към мен.

— Но Лейгрейв трябва да е бил доста подозрителен след смъртта на близкия си приятел Ланъркост… — заяви той.

— Защо да е подозрителен, братко? Лейгрейв ви е вярвал безрезервно. Пък и защо да се съмнява във вас — в неговите очи вие сте били просто един доминикански свещеник, готов да помогне на всеки нуждаещ се. Освен това сигурно е знаел за огромната утеха, която сте донесли на другаря му Ланъркост. Разбира се, не знам как точно сте го хванали в капана си, но мога да предположа. Вероятно сте го убедили, че трябва да си поговорите някъде на насаме, и сте му предложили да се качите в камбанарията. Там, уверили сте го вие, сте щели да бъдете далеч от очите и ушите на разни любопитни люде, а освен това сте щели да се огледате наоколо, за да потърсите някаква следа, водеща към убиеца на Ланъркост — за миг аз замълчах и се вгледах в суровото лице на доминиканеца; той обаче не трепна. — Все едно — продължих аз, — някак сте успели да подмамите Лейгрейв в камбанарията. Там сте го ударили по главата и сте го убили. После сте нагласили тялото му на перваза. Явно сте искали да създадете впечатлението, че орлето се е самоубило, така че сте смъкнали ботушите от краката му и сте ги притиснали към каменния перваз, оставяйки два кални отпечатъка. Но във връзка с това допуснахте грешка. След като сте оставили фалшивите следи, вие сте върнали ботушите на мястото им и сте оставили трупа да лежи на перваза. При следващото разклащане на камбаните той е щял да се изхлузи оттам и да падне в двора на църквата като камък. Така го описа и огнярчето — Лейгрейв не бил издал никакъв звук при падането си от камбанарията. Просто бил полетял надолу като ранена птица — аз се обърнах и посочих към гибелна кула, извисяваща се на фона на вечерното небе. — По моя молба, Дьо Монтегю взел едно сламено чучело, а после — за огромна изненада на игумена и добрите братя — го облякъл и се качил в кулата заедно с него. Наместил го на перваза и зачакал — усмихнах се. — Когато камбаните забили, чучелото паднало. Така и очаквах да стане. Всъщност, това е единственото логично обяснение. А и както казах, кой би се усъмнил в един безобиден свещеник? Но, разбира се, вие невинаги сте били такъв, нали, братко?