Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Точно така. Разбира се, когато Ланъркост е споделил това сведение с господаря си, той изобщо не е подозирал, че това ще бъде използвано срещу брат му. След като му съобщихме какво се е случило, Ланъркост сигурно е отишъл при Гавестън и го е обвинил за стореното. Фаворитът вероятно е изпаднал в ужас — в крайна сметка, предателството му е отчуждило от него един от най-верните му хора. Все едно, ако Ланъркост, в яда си, не се беше отдал на пиянство, всичко можеше да приключи дотам. Виното обаче е развързало езика му и той е споделил с другаря си Лейгрейв, че Гавестън го е предал — аз се обърнах към Дънивед; доминиканецът си седеше най-спокойно, пъхнал ръце дълбоко в ръкавите на расото си. — Но освен на приятеля си Ланъркост се е доверил и на вас, нали така, братко Стивън? Разбира се, той ви е избрал случайно, но от друга страна, вие сте били възможно най-подходящият човек, на когото е можел да се изповяда. В крайна сметка, вие сте личен изповедник на краля, а освен това се славите като отзивчив човек и добър слушател. Къде се срещнахте с него, братко? Може би тук, в усамотената розова градина? Или пък в някое тъмно ъгълче на двора, където единствените свидетели на тайната ви среща са били каменните фигури на ангелите и демоните?

Дънивед извади ръце от ръкавите на расото си и започна да подръпва пискюлите на въжето, което беше завързано около кръста му. Дали не го беше използвал, за да удуши някоя от жертвите си, запитах се аз.

— Накарах Дьо Монтегю да поразпита за вас из францисканската обител и той ми съобщи някои много любопитни факти. Вие сте бивш войник, а брат ви е лорд Томас Дънивед от Западните графства. Освен това сте високообразован човек, посветил се на изучаването на камбаните. Вие сте автор на труда De Sonitu Tonitorum — „За камбанения звън“. Това обяснява и редовните ви посещения в манастирската камбанария. По време на тези визити вие сте се сприятелили с клетия брат Юсибиъс, а по-късно сте се превърнали и в негов убиец.

При тези думи Изабела се изпъна като струна. Кралицата беше извадила една коралова броеница от копринената кесия, която висеше на верижката на талията й, и си играеше с кръстчето й. Дънивед, дано Бог се смили над душата му, се взираше в мен, сякаш се наслаждаваше на всяка дума, която произнасях.

— И така — посочих към доминиканеца аз, — Ланъркост е дошъл при вас. Не мога да кажа дали ви се е изповядал, или просто ви се е доверил, но така или иначе, е споделил чувствата си. Сърцето му се е разкъсвало от гняв и мъка заради предателството на Гавестън и за да му отмъсти, той също го е предал. И така, Ланъркост ви е казал каква е била целта на посещението му в Шотландия.

— И каква е била тя? — намеси се Изабела.

— Заговор за убийство!

— Съпругът ми не е участвал в това.

— И аз не мисля, че е участвал, ваше величество. Единственото, което Едуард е поръчал на Ланъркост, е било да потърси от Брус помощ срещу графовете. Гавестън и аквилите му обаче са имали свой собствен план — да ви пленят, за да ви използват като разменна монета, или дори… да ви убият.

— Но нали Брус е принц? — промърмори Изабела. — Как би могъл да се съгласи на подобно нещо?

— Да, чувала съм този аргумент и преди, но помислете какво се случи с жените от семейството му и с тези от семействата на генералите му Стюарт, Мъри и Рандолф. Самият Брус може би се е възпротивил на този план, но военачалниците му — едва ли. Войната в Шотландия е в разгара си, милейди, така че какво са имали да губят те? И така, шотландците нападнаха Тайнмаут, където се бяхте настанили, и планът им почти успя.

Господарката ми стисна устни и извърна поглед.

— Гавестън се е преструвал, че преговаря с Брус от името на Едуард — продължих аз, — но всъщност той и неговите аквили са заговорничили с шотландците да ви отстранят, а може би дори да ви убият.

— Но защо им е било да го правят? — насмешливо попита Дънивед.

— Много добре знаете, братко. Гавестън ревнуваше Едуард от нейно величество кралицата. Смяташе, че тя и бъдещото й дете ще го изместят от сърцето на краля, и копнееше да си върне времето, когато двамата с Едуард бяха сами.

— И как е щял да го постигне? — попита ме Изабела.

— Доста лесно, ваше величество — отговорих й аз. — Войските на Брус чакаха отвъд северната граница и всеки момент можеха да се впуснат в атака, както и направиха, нападайки замъка Тайнмаут. Но нека не избързваме. Кажете ми, милейди, Дънивед сподели ли с вас какво е научил от Ланъркост?