Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Гавестън е мъртъв — каза тя. — Трябва да помолим Бог да даде покой на душата му, но същевременно трябва да Му благодарим.

И ето че с тази кратка фраза Изабела призна цялата истина. Кралицата ме погледна с крайчеца на окото си, а след това леко потупа Дънивед, който седеше смълчан до нея.

— Матилда, ma cherie , в бележката ти пишеше, че спешно искаш да се видиш с мен и с брат Стивън.

— Явно имаш да ни съобщиш много неща, дъще — усмихна ми се доминиканецът.

Изгледах студено този лицемерно набожен убиец.

— Така е — прошепнах аз, а после се обърнах към кралицата, която все още седеше облегната на дървената решетка, отметнала плътния воал от лицето си, за да може да ме вижда по-ясно.

Изабела никога не беше изглеждала по-прекрасна! Regina Vivat! Regina Vincit! Regina Imperat! — Да живее кралицата! Да бъде нейната воля и нейното царство! Господарката ми най-после беше получила своето.

— Е? — прошепна тя.

— Когато дойдохте в Англия, ваше величество — започнах аз, — вие бяхте едва на тринайсет години, но въпреки това бяхте напълно готова за висшите политически игри.

Изабела се засмя като някое момиченце, закривайки уста с обсипаните си със скъпоценности пръсти. Снежнобелите й маншети се откроиха на фона на златистата й кожа.

— Съпругът ви питаеше дълбока любов към своя фаворит. Един Бог знае истината за техните взаимоотношения, но вие, ваше величество, така и не възразихте срещу дружбата им. Огънахте снага, за да не ви прекърши бурята, и зачакахте. Проблемите заваляха. Кралят беше подложен на невероятен тормоз, вие също. Въпреки това вие запазихте хладнокръвието си. Тази година, четвъртата от брака ви, забременяхте и възможността на света да се появи наследник на Едуард I и на Филип Френски стана реалност. Съпругът ви остана много доволен от вашата бременност. Чрез нея той успя да запуши устите на всички, които се подиграваха с мъжествеността му. Освен това тя го превърна в крал, заченал наследник в утробата на любимата си съпруга. Тоест династията щеше да продължи. Гавестън обаче ви възприемаше като заплаха. Да не говорим, че Едуард често го наричаше свой син, а вие бяхте на път да му отнемете тази титла.

Изабела помаха с ръка пред лицето си и ме подкани да продължа.

— През пролетта на тази година Гавестън се превърна в истинска заплаха за Короната. Откакто е поел властта, Едуард не е имал и един миг покой и всичко това — заради фаворита му. После вие, господарке моя, забременяхте и любовта на съпруга ви към вас се задълбочи. При тези обстоятелства кралят може да е решил, че вече е крайно време да се освободи от присъствието на любимия си Гавестън. Фаворитът от своя страна може да е заплашил негово величество, като му е напомнил за злостните слухове, според които Едуард не е истински син на стария крал.

— Глупости — намеси се Дънивед. — Тези истории не могат да навредят на краля. Освен това Гавестън не би посмял…

— Глупости, братко — присмехулно повтори Изабела. — Позволете ми да ви поправя. Точно в този момент слуховете за долния произход на краля могат много да навредят на негово величество. Гавестън пък беше способен на всичко, за да спаси кожата си и да запази позициите си в двора. Четирима души познаваха истинската му същност: кралят и ние тримата. Продължавай, Матилда.

— Благодарение на фаворита си, кралят се беше изолирал от всички и не можеше да очаква помощ отникъде. Само Бомон подкрепиха Гавестън, но те, разбира се, не го сториха безкористно и на тях не можеше да се разчита. Накрая фаворитът остана сам и се превърна в лесна плячка за графовете. През последните месеци от живота си той е бил толкова отчаян, че е преговарял дори с Александър от Лисабон и неговите нокталии. Гавестън им е обещал да им помогне в преследването на тамплиерите, в замяна на което те са щели да му осигурят защита. Разбира се, при първия намек за опасност в Тайнмаут нокталиите се изпариха. За добро или за зло, не стигнаха много далеч, но това е друга тема. Междувременно най-голямото зло вече беше сторено. Гавестън узнал, че от Шотландия пристига група тамплиери, които планират да се срещнат с неколцина свои събратя от Йорк в Дяволската дупка, и подшушнал това на Лисабонеца. И така, нокталиите устроили капан на тамплиерите от Шотландия и ги избили до крак. Онези, които трябваше да се срещнат с тях, едва се измъкнаха.

— А Гавестън е узнал за тази среща от Ланъркост, чийто брат е бил един от онези тамплиери, така ли? — попита Изабела.