Пол Дохърти - Притъмняващото небе

И така, аз приближих стола си към него и стиснах мъртвешки студените му пръсти. После огледах тясната стаичка с нейните мърляви маси, над които се носеха всякакви странни миризми. Някакъв плъх изцвърча в тъмнината, а мухата, която се беше хванала в една паяжина на тавана, зажужа в отчаян опит да се освободи. Гавестън проследи погледа ми.

— В капан съм, Матилда. Капан, от който няма измъкване.

— Така е, милорд, дано Бог се смили над душата ви. Какво мога да сторя за вас?

Фаворитът продължи да стиска ръката ми като някое уплашено дете, а после шумно си пое дъх и започна да изрежда приятелите си от двора, които искаше да поздравя от негово име. На съпругата му, Маргарет де Клер, и на невръстната им дъщеричка трябваше да предам безкрайната му любов и горчивото му разкаяние за всичките му прегрешения пред тях.

— Кажи на моя прескъп брат, краля — прошепна той с треперещ глас, — че ще му остана верен дори в смъртта.

След тези думи фаворитът се разрида отново, но после избърса очи с опакото на ръката си и продължи със списъка си. Накрая ме помоли да му намеря някаква броеница. Аз му дадох своята и той несръчно я надяна на врата си.

— Ами Бомон? — попитах аз. — Тях не искате ли да ги поздравя?

Гавестън се усмихна и за миг лицето му възвърна някогашната си хубост, която ме беше пленила при запознанството ни преди около четири години.

— Разбира се. Предай им най-сърдечните ми благопожелания и им кажи да не се тревожат за скъпоценните си владения в Шотландия.

Аз веднага съзрях открилата се възможност и се вкопчих за нея като удавник за сламка.

— Кажете ми, милорд — подхванах аз, — какви планове крояхте с шотландците?

Гавестън само поклати глава.

— Кралицата също я пропуснахте — подсетих го аз.

— Истинска змия! — повтори той думите на Рослин, но отказа да ми даде каквото и да било обяснение.

— Ами вашите аквили? Замесен ли сте в смъртта им?

— Разбира се. Нали тъкмо аз ги оставих да хвърчат нависоко, за да паднат накрая като Луцифер и да не се въздигнат никога повече!

— Да, но имате ли пръст в убийствата им?

— И да, и не.

Гавестън отново отказа да ми даде обяснение — това били неща, които можел да сподели единствено с изповедника си. После фаворитът видимо се обезпокои и се примъкна още по-близо до мен, подрънквайки с веригите си.

— Ще останеш ли с мен, Матилда? Имам предвид до края. Не искам да умра сам. Моля те.

Понечих да откажа, да се опитам да изкопча още някакви сведения, но Гавестън стисна ръката ми още по-силно.

— Моля те! — настоя той. — Трябва да ми обещаеш, че ще се погрижиш за тялото ми и няма да позволиш да го подритват като трупа на някое пребито псе.

И така, аз му дадох думата си. Гавестън очевидно не можеше да се примири със смъртта и току заговаряше за Едуард, чудейки се дали към замъка Уорик не се е запътила кралска войска. Реших, че ще е твърде жестоко да подклаждам безумните му надежди, и се постарах да го върна в реалността. Гавестън ме изслуша със затворени очи, а после продължи да говори за някогашното си величие. Не след дълго стражите потропаха по вратата и въведоха вътре някакъв свещеник. Представиха ни го като брат Александър, доминиканец от близкия манастир. Монахът беше як и набит мъж с жизнерадостно лице и непоклатим вид.

— Дойдох да изслушам изповедта ви, милорд — каза той.

Аз пуснах ръката на Гавестън и предложих стола си на свещеника. Той ми благодари, а след това помоли всички да се оттеглят. Междувременно забеляза, че се отнасям с подозрение към появата му, така че бръкна в кесията си и извади оттам едно пълномощно, издадено от игумена на манастира му и подпечатано от графа на Уорик, което му даваше правото да изповяда затворника. Аз разгледах документа, кимнах и му го върнах. Гавестън явно вече осъзнаваше, че краят е близо, така че просто коленичи на пода и сключи ръцете си за молитва. Отчаяното изражение на лицето му ме порази и аз побързах да изляза от стаята. Стражите затвориха вратата след мен, а после я заключиха и залостиха. Понечих да се върна в покоите си, но капитанът на стражата на Уорик ме задържа.

— Господарят нареди да изчакате тук.

И така, аз останах в двора. След около час брат Александър почука на вратата и войниците, които я охраняваха, го пуснаха да излезе. Щом се озова навън, свещеникът ме сграбчи за ръката и ме отведе настрани.

— Останете с него, мистрес — взря се той в мен. — Лорд Гавестън е извършил ужасни злини, а да не говорим какви страховити планове е кроял… — той замълча. — Разбира се, не мога да ви кажа какво точно е сторил, но има нещо, което ми се струва, че трябва да споделя с вас. Според него именно вие сте му попречили да извърши най-големия си грях.